Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

“Провинции”-те с метастази у човека

[post-views]

Често съм писал за поетични книги, които харесвам, но „Провинции“ на Кирил Василев слага ново измерение на поетическия език и осмисляне на нещата, които осъзнаваме около себе си. „Провинции“ е нов свят, въплътен не само в представата за хилядолетната Римска империя. Това е някаква империя извън времето, която освен че се вглежда в безсмислието на ставащото, разполага и с дълбинните опити на християнството да опитоми непознатото, наречено Бог, да самоизобрети смисъла, любовта, но оттласната от всекидневното – не успява. Или успява по свой си начин – без патос и увереност, че владее последната истина. Но я усеща през пролуките на уж очевидните неща, които изведнъж се деформират, променят геометрията и пространството си. И те оставят в ситуация, която не е решение, но те напряга да стоиш над нея, да се взираш и да навлизаш с учудващ поглед за околното и себе си, от който няма отърване. Преследва те.
Премиерата се състоя в книжарница „Хеликон-Витоша“ (бул. „Патриарх Евтимий“ № 68) в присъствието на издателката Цветанка Еленкова, редактора на стихосбирката Владимир Сабоурин и неочаквано много публика. Анализът на Ани Илков – поет и критик, очерта за поетиката на Кирил Василев интересна линия. Вижда го като продължител на Стоян Михайловски – традиция почти непозната, която заобикаля Яворов, стига до поет като Константин Павлов и минава през част от творчеството на Златомир Златанов. Маниерът му е разсъждение, определен с Хорациевия стих: „безтрепетен поглед към руините“. Опит да се улови кризисният дух на времето и да го осмисли. Според Илков тази поетика има и други млади следовници. Отсъствието на лирическото в нея е основният нюанс. Даровете й са в споделения размисъл, дълбочина, кураж, широко отворения поглед за това какво дава светът на окото, дава го като наблюдение – храна и размисъл.
Според критика, Кирил Василев се превръща днес в лидер на поетите от средното поколение. Това е философска поезия, където доминират постхристиянският подход и постметафизичното състояние на стиховете му „да поздравява ведро празнотата“. Те са изразени чрез стоическия жест на модерността, интуицията за приличие, мярата и състраданието към човешката смъртност. Във време, когато периферията, наречена провинции, се е разраснала дотолкова, че е станала сама център на себе си.

Лъчезар Лозанов

Най-ново

Единична публикация

Избрани