Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Първите музикални състави на Радио София (Част II)

[post-views]

Част I може да прочетете тук.

Антоанета Радославова,  д-р по музикознание
Антоанета Радославова,
д-р по музикознание

През есента на 1935 г. Димитър Ненов създава и Джаз оркестър, който още първата седмица изнася четири концерта, като всеки от тях трае по 20 минути. Само след един месец репертоарът на Джаз оркестъра се обогатява изключително бързо и концертите му се разгръщат до час и половина. Това говори за добрите професионални качества на оркестрантите, както и за отговорността, с която се отнасят към концертите. Но кои са участниците в този състав? Това били предимно млади музиканти (някои от тях с други професии в живота) с отлични качества, които бързо са се вписали в различни джаз формации в столичното публично пространство. Днес са известни имената само на няколко от тях. Нико Нисимов, който свирел на саксофон, е бил аптекар по професия, банковият чиновник Атанас Кямилев свирел на бандонеон, Любен Стоименов – тромпетист, Бабел – студент по ударни инструменти в Музикалната академия, и Иван Карамишев – саксофон и кларинет, студент по медицина, а години по-късно завеждащ хирургично отделение и професор в Плевен. Диригент на Джаз оркестъра е Асен Ненов.
До края на 1935 г. двата първи радиосъстава – Салонният и Джаз оркестърът, поемат около 20% от цялата програма на Радио София. С появата на двата радиооркестъра – макар и малки по състав, се внася голямо разнообразие в общата картина на музикалните предавания.
През 1936 г. радиото привлича за свой сътрудник Софийският мандолинен квартет, чиито концерти внасят

особен колорит в програмата

и допадат на голяма част от аудиторията му. Този ансамбъл се оказва един от най-преданите на радиото и му остава верен в продължение на осем години. В квартета участват Стоян Петров и Георги Генков (мандолини), Георги Чавдаров (мандола) и Георги Минков (китара). За първите двама днес е известно, че са били железничари по професия, а Г. Минков – художник-резбар, докато за Г. Чавдаров няма запазени сведения. Програмите на квартета обикновено са били по 30 минути. Репертоарът му е включвал над 800 пиеси – творби от италиански‚ немски‚ испански и други автори, както и популярни пиеси, написани или преработени за техния състав. В своите програми съставът изпълнява и български китки от народни песни и хора.
През май 1938 г. Софийският мандолинен квартет вече е осъществил 100 концерта пред микрофона на Българското радио и по този случай сп. „Ново радио София“ публикува снимка на състава заедно с тогавашния музикален уредник – композитора Боян Икономов. Този единствено известен до днес фотодокумент за състава показва хора на различна възраст, но обединени от общия интерес към музиката и инструментите си. От средата на 1939 г. българската линия в репертоар на четиримата изпълнители се разширява и включва творби от Маестро Г. Атанасов, Франц Ханел, Добри Христов, Асен Карастоянов, Борис Тричков…
През 1936 г. за пръв път в програмата звучат изпълненията на още една формация, която почти четири десетилетия остава свързана с Радио София –

струнният квартет „Аврамов“

В първите години от съществуването на състава и по-късно – през 70-те години, някои от членовете на квартета се сменят, но неговият примариус (водач) Вл. Аврамов остава постоянен. В първия състав на „Аврамовци“ втори цигулар е Марин Големинов, който пише в дневника си: „И четиримата сме добри приятели, нещо, което е много важно при съвместна работа. Излизахме няколко пъти пред публика и вече претръпнахме. За тази година имаме редица концерти по радиото.“ През 1937 г. големият интерес на „Аврамовци“ към българските композитори и тяхното творчество се задълбочава и в програмите им се включват нови творби от М. Големинов, Ас. Карастоянов, Б. Икономов. Популярността на квартета расте бързо, а чрез участията му пред микрофона става известен и в съседните балкански държави и получава покана за концерт в Радио Букурещ. За съжаление тя не се реализира.
През есента на 1938 г. двама от състава заминават на специализация в чужбина и се създава нова формация с името „Български струнен квартет“. В него участват: Владимир Аврамов (I цигулка), Стоян Сертев (II цигулка), Стефан Магнев (виола) и Константин Кугийски (виолончело). „Решихме да го наречем „Български струнен квартет“, за да може навсякъде, където отидем – както и ходехме в много страни, да се афишираме като „български квартет“ – разказва Владимир Аврамов. Първото ни желание беше да свирим

колкото може повече родна музика

Безспорно, по онова време нямаше толкова много произведения от български автори, но искахме да стимулираме нашите колеги и приятели композитори да пишат за този жанр.“ През лятото на 1939 г. четиримата музиканти посещават курсовете по камерна музика в Потсдам в класа на проф. Ханс Малке, член на световноизвестния квартет „Хавеман“. В рамките на този курс „Български струнен квартет“ се представя пред немската публика с два концерта в Потсдам и Кьолн и получава покана да изпълни по радиото Квартет № 1 от Любомир Пипков. За неговото участие веднага се появяват положителни отзиви в немската преса. С тези изяви започва международната кариера на състава.
До 1944 г. любителите на камерната музика винаги във вторник вечерта са слушала изпълнения на „Български струнен квартет“, който се превръща в еталон за камерно музициране у нас и респектира с високата си инструментална и ансамблова култура. През 1948 г. съставът е утвърден като първия щатен Държавен радиоквартет „Аврамов“ и в този си вид се изявява активно до октомври 1974 г .

Следва продължение…

Най-ново

Единична публикация

Избрани