„Колибри“ ни представиха „Художникът Жорж Папазов като писател. Вербализация на сюрреалното“ с премиера в Балната зала на Националната художествена галерия, на фона на негови картини.
Повече познат извън България, отколкото в нея – така определи присъствието на известния български сюрреалист литературният критик и изкуствовед Митко Новков. Но постепенно белите петна придобиват контури и интересът към него се увеличава с отдалечаването ни във времето от кончината му през 1972-ра. Втората му родина, Франция, го създава не само като художник, но и като писател.
Изследователката му проф. Румяна Станчева от СУ ни запознава с негови текстове – романи и мемоари за личности от артистичните среди. Сред тях са Жул Паскин и Андре Дерен. Тя ни напомня и за платната – реплики, на Жорж Папазов върху картини на Мане, Миле, Андри Русо.
Раймонд Вагенщайн напомни, че наскоро на аукциони творбите на Жорж Папазов са били сред най-скъпите. Милена Георгиева от Института за история на изкуството към БАН говори за удоволствието да преоткриеш голям художник, който принадлежи на България и на света. Разказите по картините на Папазов са наситени със съспенс. Страница след страница те карат да четеш на един дъх. Авторката ни представя преди всичко писателя Папазов, за когото не знаем почти нищо, защото от неговите 7 книги само една е издадена у нас със заглавие „Париж“.
Книгата не е толкова за Папазов като писател, а по-скоро за артиста и неговото изразяване, т.е. за връзките между изкуствата.
Читателят ще бъде изненадан от паралелите между литературните и живописните творби на Жорж Папазов, което размива наложения му досега образ на „екзотичен варварин“, покорил Меката на изкуството на ХХ век – Париж.
Росица Цонева
