Военните отново са сред потопите – в Смолян, Елховско, и къде ли не през последните дни. Газят в калта и спасяват хора и имущество. Дойдоха наводнения и България пак опря до армията.
Въпреки безбройните институции, които имат добре платени отговорности – коя – регистрационни, коя – превантивно-контролни, коя – оперативни, ако не е българският воин – „измокрен, гладен, уморен“, държавата така и ще си остане под вода, превръщайки се в мъртво блато.
Въпреки че преди години от военната система беше откъсната Гражданска защита с цялата й мрежа от формирования и техника, въпреки методично орязваните напоследък бюджети за отбрана, военнослужещите са най-мощната сила, която се опълчва на стихиите. И е добре, когато се разпределят средствата на държавата, да не се мисли за хората под пагон като във вица – че са били някъде си на маневри.
Отбраната и спасяването на населението си има цена, която някой трябва да плаща. Добре е да се изясни дали за потопите са виновни януарските дъждове и подранилото снеготопене или безхаберието на алчни хидробизнесмени и местни власти. А войската да получи допълнителни средства и оборудване, за да спасява населението още по-ефективно.
