Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Първите музикални състави на Радио София (Част III)

[post-views]
Антоанета Радославова,  д-р по музикознание
Антоанета Радославова,
д-р по музикознание

През лятото на 1937 г. Димитър Ненов успява да създаде Камерен радиооркестър, който оставя трайни следи в историята на Радио София. За ядро на този състав той взема квартет „Аврамов“ и към него добавя още няколко музиканти. За началото на състава проф. Владимир Аврамов разказа подробности години по-късно: „Тогава Димитър Ненов считаше, че аз ще ръководя оркестъра, колегите ми (от квартета) ще свирят и още няколко души бяхме подбрали за един камерен състав. Но така се случи, че когато се качих на пулта, ми се видя много смешно да държа палка и да махам, а на концертмайсторското място седеше Марин Големинов. Той скоро се бе върнал от Париж с диплома за завършено диригентско изкуство и композиция и аз му казах: „Марине, я вземай ти палката, а аз да седна да си свиря“ и мисля, че не сбъркахме. Бяхме доста добър състав.“ Така ръководител и диригент на Камерния оркестър става М. Големинов. Д. Ненов поръчва на българските композитори да напишат за този състав сюити върху български народни песни за глас и камерен оркестър. Между първите, които откликват, са Парашкев Хаджиев, М. Големинов, Любомир Пипков. Така

Радио София се превръща в най-големия продуцент

на българска музика. Задачата на новия състав е интересна, защото се ангажира да изпълнява нови български творби, в които всеки автор търси свой път към народната песен. За няколко години този състав прави десетки радиопремиери на български произведения. През 1938 г. за него са написани 70 нови сюити върху народни песни. Голямото количество налага през следващата година да се увеличат участията на Камерния оркестър. За да се стимулира интересът на композиторите да създават нови творби, през 1939 г. ръководството на Музикалния отдел на радиото лансира идеята за първия радиоконкурс за написване на сюити за Камерния радиооркестър, които да траят 20-25 мин. всяка. В Радио София са представени десетки творби в този жанр, като първа награда е присъдена на Асен Карастоянов, а втора – на Светослав Обретенов. Многото радиопремиери са поддържали интереса към състава. За съжаление голямата бомбардировка над столицата на 10 януари 1944 г. прекъсва дейността на оркестъра. След нея болшинството музиканти напускат града, а Радио София се евакуира в с. Нови хан. До днес Камерният радиооркестър остава един феномен в историята на българското оркестрово дело, тъй като не съществува подобен състав у нас, който в продължение на седем години да е изпълнявал само музика от български автори, специално написани за него.
През 1940 г. Радио София многократно представя изпълнения на живо на Камерен мъжки хор с диригент Георги Димитров – вече известен тогава хоров композитор. От следващата година този състав се обявява като Камерен радиохор, но до днес остава неизвестно чия е инициативата за представянето му като радиосъстав. Оценките за качествата на състава са високи, което може да се проследи и от запазените записи в „Златния фонд“ на БНР. Ценна информация за този елитен мъжки хор е оставил Бончо Бочев – създателя на известния детски хор „Бодра смяна“, който пише в своя статия: „… Георги Димитров събра осемнадесет момци, повечето бедни студенти – певци в Музикалната ни академия. И почнаха да пеят в една стаичка в клона на академията три пъти седмично… Сътрудничат редовно всяка седмица на Радио София, което осигурява отчасти материалната издръжка на певците. Но… не станаха занаятчии. И ръководител, и певци, имат съзнанието да се развива хорът им, да расте в изкуството си. Вярна дружба и обич ги сплотяват.
По щастливо изключение тук хористите солфежират и не пилеят времето си, а почват песента оттам, отгдето трябва да я почне всеки културен хор – от музикално художественото й тълкуване и от певческо-техническото й въплотяване.“ Камерният мъжки хор твърде бързо натрупва огромен репертоар. Програмите, които представя пред микрофона, са главно от български творби. Интересен факт е, че

солист на състава е младият тогава Христо Бръмбаров

по-късно известен български оперен певец и педагог. В средата на 1942 г. участията на Камерния радиохор прекъсват по неизвестни до днес причини. Вероятно в трудните години на войната поддържането на един любителски състав – дори и камерен, не е било лесно.
Първият фолклорен състав, привлечен за нуждите на радиопрограмата – „Бистришката четворка“, се появява в началото на 1936 г. и чрез Радио София бързо добива популярност в страната и извън нея. В групата участват: Деян Стефанов Матеин, Йордан Бонев Белкин, Ангел Божилов Кривински и Стоян Рангелов Стоилов. Деян Матеин, който е най-възрастният участник в „Бистришката четворка“, свири на тамбура, а понякога при необходимост пеел заедно с Й. Белкин. Особено ярко надарена фигура в състава бил Йордан Белкин, който свирел на гъдулка, изпълнявал всички песни, танцувал и завладяващо разказвал шопски анекдоти. За явяването им на прослушване в Радио София Д. Матеин си спомня: „…тръгнахме за София да свирим в радиото. Качваме се по стълбите и се връщаме – не смеем да влезем вътре. Срещна ни директорът Сирак Скитник. Тогава радиото се помещаваше на ул. „Московска“. Качихме се горе пред комисията. Ние настроихме инструментите и почнахме да свирим. Харесаха ни. Казаха: „Може ли да идвате 3 пъти седмично?“ Ние отговорихме – може. Пътувахме пеша от Бистрица до София и обратно. Дъжд, сняг, виелици – нас не ни спираше нищо.“ По-късно кларинетът в състава е заменен с кавала на Цвятко Благоев, който бързо се вписва в Бистришката група. Огромното богатство от близо 200 песни и около 150 хора и ръченици прави „Бистришката четворка“ една от най-привлекателните за радиоаудиторията. Сред най-популярните и твърде често изпълнявани песни на групата са шопската „Търне, моме, Търне“ и македонската „Пред тебе, Расим, шише ракия“. Бистришките музиканти се откроявали като надарени артистични натури, показвайки свобода, фантазия и импровизационна разкрепостеност в живите си участия в Радио София. В началото те са имали повече от 10 участия на месец в програмата, а в края на 1940 г. за първи път се излъчват техни изпълнения от грамофонни плочи. „Радиото ни направи известни в цялата страна“ – признава години по-късно Д. Матеин. До 1939 г. този състав осъществил осем турнета, представяйки достойно традиционната ни музика в чужбина – Германия, Франция, Италия.

Най-ново

Единична публикация

Избрани