Изложба в сливенската галерия „Димитър Добрович“ отбелязва 120 години от рождението на художничката Донка Константинова. Каталог с творбите й с текст на Бистра Рангелова, изкуствовед и заместник-директор на Национален музеен комплекс в София, разяснява специфичното звучене на картините.
Авторката пресъздава динамичния дух на града, интимни портрети, интериори, в които има донаслагване на детайли, които мултиплицират внушението на централната фигура. Картини, за които академик Светлин Русев казва, че притежават „мълчание със силата на прозрение, което вижда повече от видимото…, което съдържа в себе си и болката, и страданието, и надеждата, и радостта – по-силно от вик и по-дълбоко от рана, като наша истина и вина.“
Родена в Сливен през 1894 г., Донка Константинова учи в Художествената академия в София, ученичка е на Мърквичка и Цено Тодоров. Заминава за Париж – 30-те и 40-те твори в Гърция. Тя е сред основателките на тогавашното Дружество на независимите художници. По късно живее в София заедно със своя брат, писателя и преводач Константин Константинов.
Валерия Тодорова
