Оказа се, че Тома Спространов е потомък на първия управител на „Родно радио“ Васил Спространов, първи братовчед на баща му. Ровейки се в историята на Радиото, известният и обичан с характерното пловдивско и-кане водещ, открил, че първият концерт, предаден на живо, е от Кюстендил. А предавателят бил закаран на място с каруца, теглена от два коня.
През януари Националното радио отбеляза 80-годишен юбилей, а аз съм свързан по няколко начина с този празник. След като бях 10 години автор и водещ на „Любопитно петолиние“ по Радио Пловдив, бях поканен да подготвя сценарий и да запиша със своя глас „Пулсиращи ноти“.
Първото предаване беше излъчено на 4 януари 1979 г. и в същия ден тръгна „12+3“ на „Хоризонт“. Предаването се роди и заради статия, подписана от Тодор Живков във в. „Работническо дело“ и седмичника „Народна култура“. В общи линии се съветваха музикалните редактори на националните електронни медии да включват и хубава западна музика и от известни, любими в целия свят изпълнители, като се внимава да няма неприлични думи, песни за наркотици и алкохол, и против социалистическия строй. С хубавата западна музика ще се привлекат родните зрители и слушатели, които ще слушат нашите информационни емисии, а не новините, разпространявани от „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ и пр., беше внушението.
Вече имах опит с Радио Пловдив и „Пулсиращи ноти“ тръгна с голям успех. „Балкантон“ издаде 7 албума с моя глас, много от интервютата ми останаха в „Златния фонд“ на БНР. Голям успех имаха рубриките „Първо и последно“, „На една вълна с вас“ и специално минутите „За вашия магнетофонен запис“.
Огромен плюс беше колекционерската ми запаленост да купувам стотици плочи от Великобритания, женен за англичанка и с три деца, с българско и английско поданство – и досега всяка година ходя да си видя и осемте внуци и да се върна с куп компактдискове. Записах и 60 предавания по БНР с портрети на български музиканти и 135 предавания за рок и хеви метъл по Военния телевизионен канал.
Многобройни са любителите на рок музиката и предаванията ми бяха излъчвани повторно – и отново, и отново. Рокът е вечната любима приказка, която никога не остарява. Затова се надявам и на нови срещи с нови теми в ефира на Военния телевизионен канал.
Тома Спространов
