Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Първите музикални състави на Радио София (Част IV)

[post-views]
Антоанета Радославова,  д-р по музикознание
Антоанета Радославова,
д-р по музикознание

За нарасналите нужди на програмата през 1936 г. към Радио София се създава и народен оркестър с ръководител Иван Кавалджиев. Този малък състав съпровождал певици и певци пред микрофона и изпълнявал обработки на народни песни, хора и традиционни обичаи. Дебютът му в програмата е на 6 юни 1936 г. По онова време български народни песни изпълнявали и редица оперни певци като сопраното Иванка Митева, баритонът Иван Петров. Изключителният принос на Ив. Кавалджиев е не само в организацията и ръководството на народния оркестър, но преди всичко във факта, че той дешифрира и записва на нотен лист стотици песни от личния репертоар на народните изпълнители, които пеят в радиото. В средата на 1938 г. ръководител на Народния оркестър става Димитър Панов и продължава активните му участия – по 2-3 пъти седмично пред микрофона до 1944 г.
Към съставите, редовно ангажирани с изпълнението на народна музика в Радио София, трябва да се прибави и Софийската кореняшка група с ръководител Карло Алиев – баща на популярния по-късно акордеонист Борис Карлов. Участията й започват през януари 1938 г. и продължават до 1944 г. Мъжете в Софийската кореняшка група са свирели на европейски инструменти – кларинет, цигулка, акордеон, а самият Карло е бил майстор на флигорната. От записите на този състав, съхранени в „Златния фонд на БНР“ проличава, че изпълненията му са изпъстрени с колоритни звучности и елементи на импровизация.
Чирпанлийската певица Атанаска Тодорова, една от първите народни певици, застанали пред микрофона на Радио София, през 1938 г. създава групата „Тракийска тройка“. Тъй като не можела да свикне да пее в съпровод на пиано, търси „битови“ инструменталисти. По думите на сина й Манол Тодоров, по това време цигулар на 13 години, тя му купува гъдулка и го убеждава да се научи да свири на нея. Скоро, благодарение на инициативата на певицата, Станил Паяков (кавал), Манол Тодоров (гъдулка) и Стойчо Даскалов (тамбура) образуват група. Музикантите бързо се сработват, придобиват опит и съпровождат само Тодорова в началото. По-късно кръгът от певци се разширява многократно и „Тракийската тройка“ участва с тях в програмата до 1944 г. В следващата година музикантите са

сред основателите на Народния оркестър

при Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия.
Още един от първите редовни сътрудници на Радио София от 1935 г., кавалджията Цвятко Благоев, организира „Угърчинската група“. Ценна информация дава години по-късно гайдарят Илия Димитров: „Групата беше в състав: Цвятко Благоев – кавал, Борис Петров – тамбура, и аз, Илия – гайдар. По-късно от Угърчин беше повикан и гъдуларят Христо Съсийотов. Групата беше наречена „Угърчинска“ поради участието на трима угърчинци в нея. По Радио София засвирихме на живо през 1940 г., на ул. „Московска“. Идвахме час предварително, репетирахме със съответната певица, следваше участието. Цвятко Благоев предварително нотираше песните на солистката. Една от първите певици беше баба Наста Павлова – македонката.“ Угърчинската група свири повече от 10 години, а през 1952 г. става щатна и поставя основите на оркестъра в Ансамбъла за народни песни при Радио София.
Нарасналият брой народни певци в края на 30-те години извиква нуждата от създаването на още групи, които да ги съпровождат. Така се създават Народната петорка с ръководител Иван Кавалджиев и Народната седморка, ръководена от проф. Ц. Цанков, диригент, пианист и ректор на Музикалната академия.
През октомври 1937 г. в ефира на Радио София се чува и

първото изпълнение на вокалната група „Българска песен“

ръководена от Парашкев Хаджиев. Една от певиците, участвала в групата от 1938 г. до 1941 г., проф. Елена Киселова, си спомня: „Съставът на групата беше следният: сестрата на проф. Парашкев Хаджиев – Надежда Ушанова, естественичка, Мара Хинова – певица, с която бяхме съученички и продължихме в академията, Стела – не си спомням фамилията й, и още една девойка. Най-важното бе, че нашето изпълнение не беше на запис, а на живо. За това трябваше да бъдем навреме на работа, да се явяваме много преди участието ни в радиото. Изпълнението на народните песни – откривахме сутрин в 6 ч. и късно през нощта закривахме програмата. Можете да си представите колко трудно ни е било и колко сложно беше пътуването, но винаги бяхме навреме“. Групата изпълнява народни песни, подбрани и хармонизирани от П. Хаджиев. Някои от песните композиторът преработва, като взема само текстовете, а мелодиите измисля сам. Така момичетата изпяват близо 1000 народни песни със съпровод на пиано на един, два или три гласа.
muzei_bnrДругата вокална група, която изпълнява народни песни от началото на 1943 г. е „Росна китка“. За съжаление в „Златния фонд“ на БНР липсват спомени за „Росна китка“, но в интервю с народната певица Магда Пушкарова се натъкнах на интересна подробност: „Имах изпълнение и бързах за радиото. От градината бях успяла мимоходом да накъсам няколко цветя и бях бучнала едно в косите си. Когато застанах на вратата, бях задъхана, зачервена. Държа цветето и гледам, че оркестърът стои и Сирак Скитник е на средата на студиото и каза: „Е, Иване, ето ти името на твоята група. Диригент – Иван Кавалджиев, обаче коя е групата? Магда е кръстницата с китката в ръка.

Групата ще бъде „Росна китка“

От думите на Пушкарова се оказва, че Сирак Скитник е истинският кръстник на тази група за народни песни.
Сред различните радиосъстави има и две детски групи. През 1937 г. първо в ефира се появява Групата на Сия Янакиева, а скоро след нея и тази на Парашкев Хаджиев. 26-годишната Анастасия Янакиева, създава и ръководи детска група. „Сия Янакиева беше строгичка – спомня си участничката в групата й Лидия Анастасова. Държеше на дисциплината и пееше винаги с нас. Имаше плътен глас и аз го наричах „кадифен“. Ние не пеехме на един глас‚ а на два и три гласа. Бяхме шест деца‚ но съставът варираше. Аз бях на дванайсет‚ а имаше момичета с 2-3 години по-големи от мен. На пианото ни акомпанираше Йосиф Цанков. Той пишеше за нас песнички‚ но умееше и да подбира репертоар – оперетки на Емануил Манолов и Маестро Атанасов. Ние много обичахме написаната специално за нас оперетка „Буратино“ на Йожи. Фактът‚ че Сия Янакиева и Йожи избираха песни от различни композитори‚ говореше‚ че искаха да пропагандират българската детска песен. Аз обявявах името на песента и на композитора. В групата постъпих след конкурс‚ на който трябваше да изпея песен и след това ме изпитаха дали зная нотите, а аз свирех на цигулка.“ От март 1937 до същия месец на 1939 г. групата на Сия Янкиева е имала над 150 участия пред микрофона на Радио София. В началото на 1942 г. (по сведения на Л. Анастасова) пианистът и композитор Йосиф Цанков, автор на стотици популярни български шлагери, на детски песни и радиооперетки, напуска групата и тя прекратява участията си в радиото.
Другата вокална група, която ръководи П. Хаджиев, носи името „Детска радост“. В нея участват 5-6 гимназистки и студентки. Това са същите момичета, които участват в групата „Българска песен“. Хаджиев постепенно усложнява репертоара от малки песнички до доста по-сложни музикални жанрове – детските оперетки. „В детските пиески Мара Хинова и аз бяхме водещи солистки – разказа проф. Елена Киселова. Тя беше мецосопран, аз – сопран. Правихме най-различни пиески. Имената им едва ли мога да си спомня, но бях княгиня, принцеса, Червена шапчица. Пях в най-различни роли. В пиеските имаше и много текст, не бяха само песни и фактически ние играехме две роли – музикална и драматична

Парашкев Хаджиев пишеше чудесни арии

–досега си ги спомням: „Царкиня съм аз, царкиня съм аз …“ С удоволствие ги пеех. В детската група имаше и едно момче – Михаил Янков, който беше бас, а по-късно стана доцент по актьорско майсторство в Музикалната академия. Той играеше ролите на бея или змея, на някакъв страшен човек или халиф. Как готвехме оперетките? П. Хаджиев пишеше песните или ариите и ни ги даваше. След като ни ги раздаде“ ние ги разглеждахме вкъщи, научавахме ги и като отидем на репетиция – правехме я в дома му на ул. „Журналист“, работехме заедно и след няколко репетиции, когато всичко е готово, отивахме в радиото. Там трябваше да се получи перфектно, защото сме на живо.“ Макар и с малки промени, групата „Детска радост“0 е постоянен участник в Детския час на Радио София до 1944 г.

Най-ново

Единична публикация

Избрани