Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Дончо Цончев оживява отново в нашата редакция

[post-views]

Doncho_TsonchevВ сцена на малко страховит сюжет, придружен с много смях и радост, в който мъртвите проговарят, макар и в писмен вид с посвещения, писани приживе, се превърна редакцията на в. „Българска армия“ миналия четвъртък вечерта. Писателят и треньор на националния отбор по бокс Палми Ранчев бе дошъл при поета и наш колега Лъчезар Лозанов, а белетристът Пламен Тушков пък дойде да потърси моя милост и двамата се срещнаха неочаквано, точно когато Ранчев носеше една неподарена приживе книга, написана от Дончо Цончев.
Големият български разказвач и Тушков били приятели, като Тушков често обичал да нарича Цончев Хари Джеймс на името на големия американски тромпетист, с което Тушков илюстрирал виртуозната хармоничност на Цончевата проза.
В знак на благодарност, Цончев нарекъл последния си сборник с разкази на едноименната новела „Хари Джеймс“, включена вътре, но не успял да го подари лично на Тушков, тъй като смъртта го изпреварила. Посвещението е написано през март 2010-а, а Цончев почива през юни същата година.
Ето и текста на посвещението, без съкращение и редакция:
„На Пламен Тушков – важен човек от силните ми години, и досега. Истински българин, прогледнал в с. Главанци, край барата. По детски чист. Честен отвътре и докрай. Кадърен. Добронамерен (голяма рядкост в наше време) с нежна душа – по Чеховски – и стоманен характер. От тези след мен, родени в школата, с които се надушваме като краставите магарета през девет баира. Гледам към десетия и той няма да ни попречи. Май нищо не може да ни попречи. Ако се лъжа все още наивно – нищо…
pismo_conchevДостатъчно ми е да го вярвам. Както го вярват те – моите „куци пилета, черни пилета“ според артистичния и голям Кръстан Дянков. А според мен – моите отличници в школата. Белите. Ясните. Незагиващи, като сганта, из която газим, като в мръсно блато. И която сган, колкото да се мъчим да очовечим, толкова по-силно вони. Мога още, с железни основания, да ви рисувам това остаряващо поле-лека, по Божия ред,  но и завинаги оставащо си момче. Което заразява околните със сила и жизненост, чувство за приятелство и рамо – което все повече става като случаен диамант в пясъка, или в калта на налудно лакомата човешка цивилизация. Материалната, имам предвид.
Тушка, новелата „Хари Джеймс“, както ти ме наричаше през годините, въпреки че не съм тромпетист, ни гений като него, не е за тебе, тя е за един сборен образ на такива като тебе и мен, ако помислиш надълбоко.
За тебе персонално е „Огненият човек“ – тук е, по-навътре в този том.
Достатъчно добре разбираш от литература, за да търсиш дребнави неточности в повествованието. Нали сме се разбрали, че магията не е в картината, а в окото.
От твоето око зависи какво и как ще възприемеш. Важи за всичко.

Март, 2010. Твой: (следва подпис)“
kniga_conchevДончо Цончев е български писател, известен с реалистичната си проза. Роден е на 27 юли 1933 г. в гр. Левски. Работи като зидар, геолог в Родопите и Странджа, учител в София, завеждащ-редакция в издателство „Народна младеж“, зам.-гл. редактор на „Профиздат“, завеждащ-отдел „Българска литература“ в сп.„Съвременник“, директор на списание „Лов и риболов“, основател и директор на в. „Наслука“.
Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, издадени в 60 книги. Сценарист е на 4 игрални филма, написал е 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.
Дончо Цончев е републикански шампион по бокс за 1951 и 1952 г. и републикански шампион по автомобилизъм за 1964, 1965 и 1966 г. Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). През 2004 г. е награден с орден „Стара планина“ първа степен, за големите му заслуги към българската литература и по случай неговата 70-годишнина. На 14 декември 2007 г. става носител на голямата награда за литература на Софийския университет.
Пламен Тушков е автор на книгите „Студеното око в мен“, за която печели наградата „Южна пролет“ за дебютна книга през 1996 г. и сборника с разкази „Карамнци“.

Светлозар Стоянов

 

Най-ново

Единична публикация

Избрани