Самолетоносачът е символ на военна мощ и престиж. Нищо чудно, че още Мао Цзедун обмисля построяването на китайски самолетоносачи. Тъй като те са извънредно скъпо и сложно военно съоръжение, до 25 септември 2012 година Китай беше единственият постоянен член на Съвета за сигурност на ООН без самолетонасач на въоръжение, пише „Дойче веле“. Поводът е, че на въпросния ден първият китайски кораб от такъв тип „Ляонин“ беше приет на въоръжение в китайската народна армия.
„Ляонин“ всъщност е преоборудваният украински авиационен кръстосвач „Варяг“. Той е построен по времето на Съветския съюз. Новата придобивка на китайската армия е с дължина от 300 метра и побира екипаж от 1500 души. Това е най-голямата военна придобивка на Пекин от десетилетия насам.
Вестник осветлява сделката
Съвсем наскоро хонконгският вестник South China Morning Post публикува материал за това, как китайските ВМС са се сдобили със строения в Украйна съветски „Варяг“. В публикацията хонконгският бизнесмен Хю Дзънпин описва „покупката“ като история, изпълнена с корупция, измами и огромни количества алкохол.
Историята на купуването и преименуването на кораба е достойна за холивудски сюжет, пише „Форин полиси“. Плавателният съд е закупен през 1998 година от Хю Дзънпин и се превръща в оперативен боен кораб. В Китай го кръщават на провинция „Ляонин“, която граничи със Северна Корея и Русия. Въведен е на въоръжение през 2012 година.
Не е необичайно сложна военна техника да се проектира и строи години наред. Но не се среща всеки ден обикновен гражданин да си купи грамаден военен кораб, да го подари на флота и машината да се превърне в гордостта на нацията, коментира „Форин Полиси“.
Дали историята има хепиенд? Не съвсем, пише изданието
В поредица, публикувана през януари, South China Morning Post разказва как някогашната звезда на китайския армейски баскетбол, сега бизнес магнат Хю Дзънпин, е купил „Варяг“ от корабостроителница в Украйна, как процесът му е отнел почти цяло десетилетие. Той правел това по повелята на ентусиасти от военния китайски флот, които желаели страната им да се присъедини към изключителния клуб на нациите, които имат плаващи летища. Хю твърди, че е дал 20 млн. долара от собствените си пари на аукцион, а след това е финансирал дългото пътуване на „Варяг“ от Черно море към Макао, където той притежава казина. На финала проектът му струвал около 120 млн. долара – малка сума за правителствен бюджет, но огромна за сам човек.
Хю залага на това, че Пекин ще прибави кораба към военния си флот и ще му възстанови парите. Правителството приема самолетоносача, но отказва да плати. „Аз просто го предадох на флота“, казва самият Хю. В тази история китайските управляващи потвърждават дългогодишни модели в подхода си за увеличаване на морската си сила. И още нещо – сега вече се строи още един – чисто китайски самолетоносач.
Измамата
Тъй като Украйна не желае да продаде своя „Варяг“ за военни цели, Хю Дзънпин създава казино в Макао. През януари 1998 година той отлита за Украйна с току-що получения лиценз за организиране на хазартни игри. На място убеждава украинците, че иска да преустрои кораба в плаващо казино. А аргументите му са силни – пачка долари за шефовете на корабостроителницата и над 50 бутилки високоградусова китайска ракия. След четири напоителни дни на преговори сделката е финализирана. Срещу 20 млн. долара „Варяг“ сменя собственика си. Китайският бизнесмен купува не само корпуса. Двигателите на украинския „Варяг“ били на борда и в пълна изправност. Вероятно и до днес „Ляонин“ плава с тях.
Първоначално обаче се явяват политически проблеми, които задържат самолетоносача в Черно море. Турция отказва да пропусне кораба през Босфора. Едва след визитата на бившия китайски президент Цзян Цзъмин през 2000 г. настъпва разведряване на отношенията. И през лятото на 2001 г. „Варяг“ поема новия си курс през Средиземно море и Гибралтарския проток, но не се отправя към Макао, а плава директно към пристанището Далян в Североизточен Китай. Китайски медии информират, че лицензът за казиното в Макао е бил отнет още в деня на акостирането на кораба – на 3 март 2002 г.
„Покупката на този съветски самолетоносач е извънредно важна, защото е спестила много време на китайските конструктори“, казва анализаторът от фондация „Наука и политика“ в Берлин Михаел Паул. Въз основа на „Ляонин“ китайците строят вече и собствени китайски самолетоносачи. Експертите очакват, че първите от този род ще се появят през 2020 г. По този начин Китай ще засили позициите си на регионална сила не само в Азиатско-Тихоокеанския, но и в Индийско-Тихоокеанския регион“, казва експертът по въпросите на сигурността Михаел Паул, цитиран от „Дойче веле“.
Китай – морска сила?
Предшественикът на сегашния китайски президент Си Цзинпин – Ху Дзинтао, работеше много, за да накара страната да гледа на себе си като на морска сила, пише „Форин полиси“. Откакто дойде на власт през 2012 г., Си Цзинпин прегърна програмата на предишния държавен глава и възхвалява достойнствата на морските сили. „Длъжни сме да направим повече, за да обърнем интереса си към морето, да разберем морето и стратегически да го управляваме, както и да направим повече, за да представим усилията на Китай да се превърне в морска сила“, заяви Си на среща с китайски държавни мъже през юли 2013 година.
Движен от популистки плам и от щедри бюджети, китайският военен флот се превръща в сериозна военна сила, коментира изданието. Военните разходи на страната достигнаха 180 млрд. долара през 2014 година. Не е ясно каква част от тези пари отиват във флота, но със сигурност е значителна.
Макар общата сума да е едва една трета от американските разходи за отбрана на година в този сектор, все пак Китай харчи своите пари, за да доминира единствено непосредствено до своите брегове – това е малка част от Световния океан. Междувременно Вашингтон се опитва да пресреща Китай в техните крайбрежни води и да доминира в морските пространства в останалата част от света, за да се противопоставя на Русия и на Иран и да се бори срещу „Ислямска държава“ и срещу други терористични групи на суша. Накратко, опитва се да действа навсякъде, само с три пъти повече бюджет от китайския боен флот.
Застрашени ли са интересите на САЩ?
Китай се опитва да измести традиционния хегемон в региона на Тихия океан – САЩ.
Агресивното поведение на Пекин в Южно и Източнокитайско море буди загриженост сред неговите съседи. „Още от края на Втората световна война САЩ са традиционният хегемон в региона на Западния Пасифик. В този смисъл всяко превъоръжаване в региона е косвено насочено и срещу САЩ“, казва Михаел Паул. В последния доклад на американско-китайската комисия по въпросите на икономиката и сигурността от есента на 2014 година е записано: „Засилването на китайската военна мощ поставя под въпрос десетилетното въздушно и морско превъзходство на САЩ в региона, както и интересите на Вашингтон в сферата на сигурността и икономиката“, пише „Дойче веле“. Комисията препоръчва на американските ВМС да построят повече кораби и да засилят присъствието си в Тихия океан. Тя препоръчва и пренасочването на 60 процента от американския флот към региона на Тихия океан.
Засега самолетоносачът „Ляонин“ не е боеспособен. Бернт Бергер от стокхолмския институт за сигурност и развитие казва, че самолетоносачът все още служи само за тренировки на военните пилоти и като основа за разработката на нови военни технологии. „На борда на самолетоносача китайските пилоти могат да тренират излитане и кацане от плаващ обект. А това е една от най-сложните бойни маневри“, казва експертът, цитиран от германската медия. Китайските пилоти летят на изтребител-бомбардировач „Шънян J-15“, наречен „Летяща акула“ – той всъщност е нелегално копие на руския „Сухой Су-33“. Китай беше закупил един самолет от този тип в началото на 2000 г. – също от Украйна.
