Контраадмирал Георги Мотев е роден на 21 февруари 1957 г. в Горна Оряховица. Завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Офицерската му кариера започва през 1981 г. като помощник-командир на минен заградител. Преминава през различни командирски длъжности на кораби и дивизиони. Завършва военноморска академия в Русия, а по-късно и Генералщабния курс във ВА „Г. Ст. Раковски“. Последователно е командир на Военноморска база (ВМБ) – Бургас, заместник-командир на Военноморските сили, от 2012 г. – заместник-командващ на Съвместното командване на силите (СКС), а от 17 септември 2014 г. – временно изпълняващ длъжността „Командващ на СКС“. От 21 февруари контраадмирал Мотев преминава в запаса.
– Накъде ще отплава корабът Ви от утре?
– Както се пее в песента (изпълнена по време на тържеството в СКС за изпращането на контраадмирала от строя – б. р.): „Бургас направи всички ни моряци и винаги се връщаме в Бургас“. Така че моят кораб отива в Бургас. На първо време ще обърна малко внимание на семейството си. А после вече каквото реши семейният съвет. Ако има възможности, бих се реализирал в цивилни структури, където да съм необходим.
– Имахте ли колебания, когато Ви предложиха да дойдете от ВМС в СКС?
– Колебания не съм имал. Това беше предизвикателство пред мен и го приех с чувство за отговорност. Смятам, че двете години, през които бях в СКС, са ме обогатили с нови знания и виждания, с нови хоризонти, както се казва.
Оценявам това време като ползотворно за мен. Надявам се тези две години да са били такива и за колектива, който ме прие, образно казано, с отворени обятия. Помагаха ми много във всяко отношение. Не съм имал причини да бъда недоволен от колегите, с които съм работил. Същото важи и за генерал Самандов като командващ, който във всяко отношение ме е подкрепял и насочвал.
– Кои са знаковите моменти от службата Ви?
Следващият знаков момент е назначаването ми за командир на среден десантен кораб, приемането му, обучението на екипажа. С този кораб съм плавал и до Севастопол, и до Поти. Много хубав плавателен съд. Жалко, че условията наложиха тези кораби да бъдат изведени от състава на ВМС. Другият ми знаков момент е назначаването ми за командир на тогавашната Военноморска база – Бургас. Като командир – приемането и сертифицирането на фрегатите от проект Е-71 (трите „белгийски“ фрегати – „Дръзки“, „Верни“ и „Горди“ – б. р.). Още пазя снимката от човека, който предаде фрегатата на българския флот (снимката е под стъкления плот на бюрото му – б. р.). Ето, тук има и подпис на командира на фрегатата, който я даде на българския флот, а впоследствие стана и командващ на белгийския флот.
През тези две години и три месеца в СКС се стараех да навляза в същността на управлението на контингентите зад граница. Имах възможност да посетя и българската база „Феникс“ в Кабул. В СКС за мен върхът бяха ученията „Щит-13“ и „Съвместна поддръжка-14“.
– Какви препоръки имате към хората, които ще ръководят СКС от тук нататък?
– Да запазят духа на колективност на СКС, човешките отношения в самото командване. Да обръщат внимание на хората, с които работят непосредствено, на началниците на отдели, на сектори. Да бъдат последователни в действията си и да отстояват мястото на СКС в структурата на БА.
– Как виждате бъдещето на командването и на армията като цяло?
– Вярвам в здравия разум на политическото ръководство на държавата и в подкрепата на българския народ за БА, тъй като предстоят трудни години. Нужно е възстановяване на способности в СВ, ВВС, ВМС, които по независещи от армията причини към момента са загубени. Но те са необходими за отбраната, целостта и суверенитета на българската държава. Народът е казал: „Който не храни своя армия, храни чужда“. В тази връзка пожелавам на военнослужещите от БА по-малко трудности.
– На какво ще посветите повече време сега?
– Първо, искам да обърна вече нужното и необходимо внимание на моята съпруга. Тя може би изживя покрай мен много тежки моменти – с по-малко присъствие вкъщи. Съжалявам, че няма как вече да компенсирам липсата по отношение на възпитанието на моите деца, тъй като, когато бяха малки, аз повечето време бях в морето, отколкото с тях. Но се надявам по някакъв начин да мога да компенсирам това по отношение на внучката си, която е на 9 месеца.
– Какво е за Вас морето?
– Морето се превърна в начин на живот, на съществуване за мен. Може би още от ранните ми детски години, когато за пръв път с моите родители съм видял морето, това чувство е дошло у мен. С много голямо желание влязох в Морското училище, с много голямо желание служих във ВМБ-Бургас и с още по-голямо желание съм плавал с корабите.
– Бихте ли разказали някоя морска случка?
– Вървяха поредните репетиции за „Щит-82“. Една вечер получихме малко няколко часа свободно време да си отидем вкъщи – живеехме в Атия. След това към полунощ трябваше да сме пак в базата, за да продължим с тренировките. Прибрах се вкъщи към 21-22 ч., където ме посрещнаха съпругата и дъщеричката ми. Казах: „Идвам само да се изкъпя, да си взема чисти дрехи и заминавам“. А съпругата ми отговаря: „Баща ти и майка ти са тук на гости“. Толкова бързах, че имах време само да кажа: „Съжалявам, добър вечер и довиждане!“…
– Какви качествата правят от човека достоен офицер?
– На първо място военнослужещият трябва да обича професията си, да й бъде отдаден, да бъде трезвомислещ. Трябва да уважава колегите си – началници и подчинени. Да знае, че колегите му също са хора и да ги оценява именно като хора, не само като военнослужещи, защото в структурите на Въоръжените сили освен военнослужещи има и цивилни служители. Ако това военнослужещият го няма предвид и не оценява тези цивилни служители, които понякога вършат много съществена работа, той просто много трудно ще може да работи.
– Имате ли свой девиз, лично правило?
– Попътен вятър и седем фута под кила!
– Пожелаваме Ви да Ви се сбъдва девизът!
– Благодаря!
Андрей Рангелов
фото Красимир Тодоров
