Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Могили и тракийски селища пътуват за Лувъра

[post-views]

На Александър Вътов, реставратор в ателието за реставрация на хартия, разбирай на книги, се падна да ни въведе в забранена за външни лица зона. Това е централната лаборатория по консервация и реставрация на НИМ и всичко е ценно. Но най-ценното сега, както каза проф. Божидар Димитров, е бронзовата хидрия от пловдивското село Дуванли. Този съд за течности, който преди хиляди години е докосван от ръцете на тракийка, може би на поколения тракийки. Била е в трагично състояние, навремето „реставрирана“, като е накована с пирони. И само новите техники за реставрация и фантазията, и енергията на реставраторите й я връщат към живот. Заминаващите в Париж керамики са няколко. Ще бъде изложена и юзда от находка в Синеморец, обицата на колесница, ни обяснява Марио Дамянов, който реставрира метал. Особено любопитно е бронзовото огледало, което ще блесне в търпеливите ръце на реставраторите.

riton_muzei
Ритон от Боровското съкровище
Ако питате какво ще видят французите в Лувъра на 14 април, извадено от тракийските съкровища на България, обичайните заподозрени са Панагюрското и Рогозенските съкровища. Наистина, по-големите  съкровища в Зала 2 на Националния исторически музей ще отпътуват за Париж до 23 март. Но шанс този път имат и онези съдове и произведения на изкуството, покрай които окото на публиката незаслужено се приплъзва. Точно те в момента все още се реставрират в залата за реставрация на Националния исторически музей. 
Тази трета изложба на тракийското изкуство във Франция е малко по-различно замислена от предишните две, които България показа в Париж. По искане на френската страна в нея ще бъдат представени цели археологически комплекси, а не избрани съкровища от злато и сребро. Ще бъдат експонирани, както са намерени при разкопките на могили или на тракийски селища. В тях са открити не само златни и сребърни съдове, но и керамични, и бронзови, без които не може 

да бъде разказана изцяло приказката 

на „онзи“ живот на безписмения, но не по-малко цивилизован свят на траките по нашата земя. 
bojidar_dimitrovКерамиката и бронзът са основно от тракийските некрополи в Южна България и тракийските селища, където е било най-голямото, най-силното, най-мощното и най-богатото тракийско царство – Одриското, и гръцките градове – държави, на Южното Черноморие, с които то е било в търговски, икономически и културни взаимоотношения. Това и искат да видят френските специалисти в Лувъра – връзките на траките с останалите  цивилизации в Източното Средиземноморие, с гръцката и персийската.
Любопитно е, че навремето, още от двайсетте години, когато са правени разкопките, се реставрирали само понамачканите златни и сребърни съдове, а керамиката и бронзът са го оставяли за по-добри времена, които така и не са настъпвали. 
Сега се реставрира всичко по най-нови методи, затова кипи толкова мощна възстановителна работа за тази изложба. Голяма част от находките от бронз и керамика се реставрират и до момента в лабораторията на Националния исторически музей. Сред тях най-старата е една бронзова хидрия, красив голям съд, открит през 1927 г. от проф. Богдан Филов край село Дуванли, община Раковски. Там е имало много богати могили, а златото и среброто им отдавна са изгладени от намачкването на тежките земни пластове. Но останалите находки така и са дочакали своя звезден час сега, за изложбата. Специалистите от НИМ са ги взели от фонда на Пловдивския музей, както са си останали, с пръстта от онези разкопки…
Две статуи, може би най-древните, открити по българските земи, от VI век пр. н. е. – тази на статуя на момче – 

Курос от Атия и Кибела от Созопол 

също са изненадали специалистите ни. Тях навремето само са ги измили от пръстта и ги сложили във фонда на Бургаския музей, не е имало Созополски, вметва директорът на НИМ Божидар Димитров. Дори в научната литература неволно е сгрешено, като созополската находка била определена за черен гранит. А Кибела е извадена от дъното на морето на созополското пристанище, била е черна от времето на въглищарския период на корабите, изхвърляли пепелта в морето. След почистването днес тя се оказва от бял мрамор. Гърбът на Курос първоначално изглеждал равен, а сега се вижда, че статуята на момчето е „облечена“ в прозирни драперии. Т. е. има открития и сто години след откриването им…

venec_muzei
Златен венец и апликации, находки от богат гроб на одриски аристократ
Публиката в Лувъра ще види и прочутият наколенник и венецът от Враца, изумителен щрих от живот преди хилядолетия, друг наколенник, много интересни находки от златната колекция в Пловдив, втора по богатство в страната, след тази на НИМ. 
Публика, „видяла всичко“, обаче, как да я изненадаш?
Не всичко е видяла, казва Божидар Димитров. Много неща са открити в последните десетилетия. Последната тракийска изложба с находки от нашите земи френската публика е видяла преди 15 години в частна галерия. Преди това е „експозицията на Людмила Живкова“  – през 1974 г.  в залите на „Гран пале“. За първи път тази изложба, вече обогатена, „ще стъпи“ в „Лувъра“. Името й е дълго и тържествено: „Епопея на тракийските царе. Археологически открития в България“.
Златото от Свещарската могила, например, археоложката Диана Гергова намира преди две години. Много рисувани съдове от Созопол, представящи гръцката цивилизация по тракийския бряг, са открити също при разкопки през последните години. Френските журналисти, които дойдоха, за да разкажат „в аванс“ за тракийските съкровища, се впечатляваха от всичко, обобщи директорът на НИМ. Те бяха предимно млади хора и откриваха нова страна и нова цивилизация, допълва историкът. Защото няма трайно познание. Според него трябва непрекъснато да се образова и да се припомня за всяко ново поколение. И това не е задължение, а мисия на всяка държава.
Всъщност, точно на младите поколения във Франция тази изложба разказва, че по нашите земи, много преди Европа да развие културата си и да се цивилизова, включително и техните гали, тук 

процъфтява блестяща цивилизация

взела най-доброто от най-развитите цивилизации по това време – гръцката и персийската и преработила достиженията им през собственото си творчество. Директорът на музея допълва: потвърждаваме латинския израз „Екс Ориенте лукс“, светлината, т.е. постиженията и културата, идват от Изтока.
Всъщност, на Запад не е имало подценяване на тракийската култура, тя е по-скоро неизвестна. И тази изложба вдига завесата пред ранната история на европейския континент. Гърция и Рим не са всичко, казва историкът и нагазва в свои води. Според него, във Франция не изучават достатъчно своите гали, нито в Италия – етруската култура. Изучават се най-високите постижения,  дело на Гърция и Рим. Сега ние показваме и друга култура, напластявана много преди познатите ни. А няма култура, която да е самобитна, тя се просмуква през границите, културите се раждат в резултат на взаимно влияние, обобщава Божидар Димитров по тази тема. 
Дали ние самите подценяваме пластовете цивилизация, на които сме стъпили? Напротив, казва той, дори се чуват все повече приповдигнати гласове, че ние, българите, сме траки. Което не е вярно, българите сме друг народ, носители на друга велика цивилизация, която се установява тук през седми век. И достойно заменя тракийската. Наследява земите й, не и културата,  която е езическа и няма писменост, а българите бързо след установяването си се покръстват. За съжаление, тракийската култура не успява да достигне до най-висшия белег на човешката цивилизация – писмеността. Но и не ползва съществуващата гръцка писменост. Тракийските владетели не могат да си напишат името на гроба. И културата им не излиза от кръга на царете и техните роднини. Любопитно е, че и галите във Франция не създават писменост, но по-късно използват римската. Да не забравяме, че в Европа писменост създават само римляните, гърците и българите.
С третата изложба на тракийското изкуство България представя в Париж общоевропейско културно наследство. Експозицията ще сложи точка на дългогодишните усилия и ще сбъдне мечта на хора като Божидар Димитров и Вежди Рашидов, на Светлин Русев, да представят България с най-искрящия образ на културното ни наследство. И със скромното удовлетворение вече на 15 април френските медии да свържат името на държавата ни не с жълти хроники за наши емигранти, а с културата, където се съизмерват само наистина Големите.
Изложбата ще отмине, макар обявена за най-голямото събитие на годината от експозициите в Лувъра. Ще останат каталозите, книгите, любопитството на публиката, както и разбирането сред културния елит на Франция, че има на Балканите, в България, блестящи останки от една велика цивилизация. Остава Светлината, допълва на изпроводяк от директорския му кабинет историкът Божидар Димитров.
А защо не замислим нещо ново още отсега, три години преди българското председателство на ЕС, и да отворим прозорец към българския ренесанс, случил се успоредно, а и преди този в Западна Европа?

Росица Цонева
фото Красимир Тодоров

 

Най-ново

Единична публикация

Избрани