По пътя си помитат всичко и няма значение дали ги наричат Златна орда, хуни, черкези, ИДИЛ или по името на водача Тимур, Чингис, бич божи. След тях остава само прах, пепел и разруха. В хаоса потъват върховете на цивилизацията и само хрониките, запазени напълно случайно, споменават за забележителни постижения на човешката мисъл. В тази връзка ще си позволя да цитирам Тукидид, който преди около 2500 години описва Пелопонеската война и размириците, които възникват в отделните полиси при споровете кой съюзник да предпочетат.
„Крекирците избивали всички, като ги обвинявали, че искат да унищожат демокрацията – някои загинали в следствие на лична вражда, други от ръката на своите длъжници заради парите, които те им били заели. Смъртта се проявявала във всички свои аспекти. Изобщо ставало всичко, което се случва при такива обстоятелства и дори още по-лошо – баща убивал сина си, извличали молещите за закрила от светилищата и ги избивали край тях. Други пък били зазидани в светилището на Дионис и там измрели. В последствие, така да се каже, в целия елински свят пламнали междуособни борби, които се проявявали навсякъде между поддръжниците на демокрацията, които викали на помощ атиняните, и аристократите, които държали за лакедемонците (спартанците). В мирно време те не биха имали повод, нито се осмелявали да ги викат, но във време на война повикването на съответните съюзници се постигало лесно от всички, които искали да извършат някакъв революционен преврат, било, за да причинят зло на противниците си, или пък да придобият нещо за себе си…“
Опасявам се, че сме на път да поставим началото на следващия оборот на колелото, което ще доведе до следващото възраждане.
За проспания урок по история си мисля, за времето, когато пак, унесени в препирни и спорове, всички вкупом бяха изненадани от „освободителите“, които без никакви конотации ни освободиха набързо от държавността. Беше ни вменено в дълг да поправим обществено-икономическото изоставане и спешно да построим на две – на три заветното РСО (развито социалистическо общество – б. р.).
И за да не си въобразяваме, че пак няма да бъдем „освободени“, ако се наложи, беше издигнат паметник на армията „освободителка“ с посвещение – „от признателния български народ“. Струва ми се, че тази признателна част от българския народ би могла да бъде изброена поименно.
В името на идеята за заличаване на българската историческа памет и достойнство се наложи да бъдат разрушени стените на бойната слава и на тяхно място бе поставено нещо, за което ни се внушаваше, че е образец на „високото изкуство“. За по-сигурно оста на „седмокрилото“ нещо, както бе наречено с умиление от „благодарния“ народ, е ориентирана на север…
Сега се води ожесточена полемика – колко прости са тези, които не го харесват, как от нищо не разбират. Като аргумент в подкрепа на тезата се появи изключителен ценител от Кипър, който е готов да плати пари. Моето скромно мнение е, че трябва да се продаде без много бавене. Хем този чутовен ценител ще бъде щастлив, хем общината ще се замогне, защото „високото изкуство“ има висока цена. Като бонус към сделката могат да се добавят и най-страстните ценители.
