Полковник Васил Събински е роден на 27 октомври 1964 г. в Кюстендил. През 1988 г. завършва ВНВУ „Васил Левски“. Заемал е командирски длъжности в свързочни бригади, както и позиции в Командването на Стратегическата КИС, ГЩ и МО.
Завършил е през 1998 г. Факултет „Командно-щабен“, а през 2006 г. – Факултет „Национална сигурност и отбрана“ във ВА „Г. Ст. Раковски“. През 2007 г. се дипломира в Националния университет по отбраната – Вашингтон, САЩ, за главен информационен мениджър (CIO).
В периода 2010 – 2014 г. е началник на отдел „Политика и изисквания“ в Дирекция „КИС“ във военния секретариат на ЕС. От 29 юли 2014 г. е командир на Стационарната КИС.
– Г-н полковник, кои са главните постижения на Стационарната комуникационна и информационна система (КИС) през изминалата година?
– Това, което правим през последните години и ще продължаваме да правим, е развитие на КИС в услуга на системата за командване и управление на цялата армия, МО и БА. Бяха изградени нови оптични кабелни линии, предстои изграждането на още много, както и да направим освен релеен пренос, също и пренос по оптични кабели. Това подобрява качеството на услугите и осигурява по-голяма сигурност. Беше прието ново сървърно оборудване. Стартирахме работата по прехода към MPLS-технология. Разликата е в начина на пренос на данните, като се постигат по-високи скорости, по-широки ленти. Успешно беше реализиран проектът Microsoft Share Point, а също и LINC 2010, който дава възможност както за обмен на съобщения, така и за видеотелеконференции с абонатите в мрежите. Приключи приемането на информационната система „Логистика на БА“. Мога да обобщя, че положихме усилия за повишаване на пропускателната способност на системата, нейната надеждност, сигурност и не на последно място – качеството на предлаганите услуги.
– Добре ли са защитени армейските свръзки от хакерски атаки?
– Добре са защитени. Ползваме две различни мрежи – за некласифицирана информация и за класифицирана информация. За некласифицирана информация основно се използва интернет-средата, откъдето идват атаките.
Многобройни са хакерските атаки, десетки хиляди! Хакерите постоянно използват различни прийоми за нарушаване на действията на мрежите и системите. Но имаме високоподготвени специалисти, хардуерно оборудване и много добра организация, които предотвратяват тези посегателства. Мрежите за класифицирана информация са самостоятелни, отделени са от интернет-средата и няма възможност да бъдат атакувани от хакери. Там проблемът е, че колеги, които проявяват нехайство в работата си, използват понякога флашки, заразени вече от домашните им компютри от интернет-средата. Но пък в мрежата са инсталирани съответните софтуери за защита и се предотвратяват каквито и да са проблеми.
– По време на анализа на Стационарната КИС обявихте, че системата се нуждае спешно от горива за служебните машини. Как стои този въпрос сега?
– За нас осигуряването на всекидневната дейност е много важно. Имаме над 45 маршрута на територията на цялата страна, по които ежедневно се извозват дежурните смени. Около 95 процента от нашите възли са в планинско-гористи местности, извън населените места. Нямаме ли горива за служебните автомобили и автобусите, извозването става невъзможно. С навременната намеса на началника на отбраната миналата седмица бяха осигурени определени количества горива, които ще ни бъдат отпуснати. С тях ще „закрепим“ положението до средата на годината.
– Също по време на анализа посочихте, че е проблем ниският статут на някои масови командирски позиции. Може ли скоро този въпрос да бъде решен?
– Статутът на работещите в цялата система на Стационарната КИС е много нисък. Позициите при нас са не толкова командирски, колкото – началници на възли, на зони, на сектори или на звена, които осигуряват цялата БА. Те поддържат по 10 и повече системи. Имаме информационни системи, които се поддържат от капитани.
Високоподготвен специалист, ценен навън, стига до звание „капитан“. Съвсем нормално желание е да стане поне майор, а най-добре е да продължи службата си, да стане подполковник и там да може да се пенсионира.
Малко хора се замислят колко труд и каква високоинтелектуална дейност стои зад компютъра. Повече сядат, включват си компютъра, правят си каквото им е необходимо. Различни дирекции са заявили поддържане на системите за човешки ресурси, заплатите на цялата армия се правят при нас, имаме информационна система „Труд и работна заплата“, всички бази данни по отношение на мобилизация и т. н., ние ги поддържаме. В края на краищата този капитан иска да има някакво кадрово развитие.
А ето – началниците на зони, като тази, простираща се от Лом до Каварна, са със звание „майор“. Считам, че трябва да е поне „подполковник“. Затова казвам, че статутът е нисък.
Това е проблем, защото губим хората. Идват капитани, казват – „г-н полковник, много си харесваме работата, искаме да работим, но на друго място в БА ми предлагат да съм майор, направете ме майор и ще остана“. И отива да работи нещо, което не му е по вкуса, става майор, но не при нас.
– Има ли в Стационарната КИС подадени повече рапорти от обичайното от военнослужещи заради обсъжданите в обществото промени в пенсионните условия?
– Определено имаше. В края 2014-а имахме над 10-15 рапорта само от управлението, а в края на 2012 г. – много повече. По този начин губим специалисти с натрупан опит. Приемствеността се къса много рязко.
– Какво още може да се направи, за да се облекчи работата на дежурните в труднодостъпните обекти на системата?
– Освен да подобрим битовите условия чрез ремонт на сградния фонд, няма какво друго да направим. Знаем си, че служим по върховете, по отдалечени места. За съжаление паднаха различни добавки и се промениха условията, при които може да бъдат давани. Иначе сме оптимизирали нещата до максимум. Останали са изключително малко хора, по върховете са по двама-трима човека. Не можем да махнем нито един от дежурните. Човешкият фактор за нас е много важен. За да се подобрят битовите условия, трябва да се отпуснат финансови средства за ремонт на сградния фонд. Не искаме много средства.
– През миналата година се заговори, че може да се осигурят нови автобуси, които да заменят остарелия автопарк. Кога новите машини ще пристигнат в Стационарната КИС?
– Автопаркът е един от болните ни въпроси. Всяка година планираме финансови средства, за да бъдат закупени автобуси. Но до този момент няма пари. Така че – нови автобуси продължаваме да нямаме. А старите са с неколкократно преминат технически ресурс. Хората, които ги обслужват, са много добри специалисти. Те поддържат техника, която отдавна е излязла от употреба в цивилния живот. Няма части за нея, не се поддържат такива двигатели, такива купета. Хората на място сами пригаждат детайлите. Купуваме части за „Мерцедес“, но не караме мерцедеси! Нашите автобуси отдалече може да се познаят по пътищата. И много често аварират.
– Какво се прави в системата, за да се реши проблемът с натрупаните метални отпадъци?
– Имахме разговори с висшето ръководство на МО, с двамата зам.-министри, които са ресорни по финансите и по КИС. Те изразиха желание да ни подкрепят в усилията за реализиране на тези отпадъци, които изискват охрана и грижи, иначе ще бъдат разграбени от недобросъвестни наши съграждани. Мисля, че ще успеем тази година да се освободим от металните отпадъци.
– Какво послание бихте отправили към хората от системата?
– Апелирам към хората от системата – тези, които са по върховете, по възлите, да не губят надежда. Живи сме и сме здрави! Гладни и боси не сме останали! Ще продължим нашите усилия по подобряване на условията за работа, по техния статут и допълнително стимулиране с цел да ги запазим, да ги задържим по тези места. И да не се оплакват от липса на пари. Някои неща са просто въпрос на организация.
Андрей Рангелов
фото Красимир Тодоров
