Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Служенето на Отечеството като смисъл на политиката

[post-views]

Сто и петдесет години след раждането на големия български родолюбец, педагог, публицист и общественик Тодор Влайков той остава сред личностите в българския елит като мерило на морал и класа. Съвременниците му са го наричали и чудак, но щом си спомняме за него днес, значи имаме нужда от принципите, с които той е живял, имаме нужда и от религията, която е в основата на морала, казва неговият правнук Радко Влайков. А Тодор Влайков е бил искрено религиозен човек.
С призива на Тодор Влайков „Бъдете почтени хора!“ започва и предговорът на проф. д-р Георги Близнашки към издадената от „Изток-Запад“ книга на писателя „Личният режим у нас“. Предговорът е цяла студия върху дейността и творчеството на писателя и общественика под заглавие „В защита на парламентаризма и демокрацията“. Представянето на изданието стана на юбилейна сбирка и възпоменателна вечер в Софийския университет по повод 160 години от рождението на Тодор Влайков. 

Съпредседатели на комитета по честването на юбилея на Тодор Влайков са Георги Близнашки и литературният критик и писател Михаил Неделчев. Сбирката е само началото на срещи за вечния разговор за смисъла на политиката, за служенето на обществото и на народа, заяви Георги Близнашки. И призова да си спомняме за началото на нашата демократична традиция, колкото и да е крехка, и към хората, които са отстоявали демократичните ценности и принципи, и своята гледна точка в не по-малко тежки от днешните времена.
kniga_vlaikovДали  вече е дошло времето на Тодор Влайков, както в зората на българската демокрация, времето ни се нуждае отново от такива хора.
Аспарух Панов говори за друга ценност, близка до морала, каквато е свободата. Ценност, с което отстояване Тодор Влайков също е свързан. Часове по-рано на откритата в Народното събрание документална изложба „Морал в политиката“ председателят на парламента Цецка Цачева заяви, че сред най-ценните неща е разбирането на Тодор Влайков за необходимостта от морал в политиката, от духовност, от разбирането на политиката като служба на Отечеството. Съвременниците му са го наричали с право „учителя“. Като депутат няколко мандата Тодор Влайков е отхвърлял политиканстването и партизанщината в политическия ни живот и е загърбвал безпринципните компромиси срещу изкушенията на властта. 
Основният доклад изнесе литературният критик Михаил Неделчев и спомена, че след смъртта на Иван Вазов Тодор Влайков заема патриаршеското място в българската литература.

Акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН: Непросветеният народ е враг на себе си

Не мога да не направя един паралел. Мисията на академията от нейното зараждане е да разпространява всеобщо просвещение сред българския народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване. В същото време кредото на акад. Тодор Влайков е, че народът трябва да се просвещава и че един непросветен народ е враг на себе си. Непросветеният народ, колкото и права да има, се самолишава от тях. Акад. Тодор Влайков е един от най-старите членове на Българското книжовно дружество, чийто правоприемник днес е Академията. За него свободата, стопанската независимост и културата са основните предпоставки за разумен и смислен обществен живот. Тодор Влайков е ратник и мечтател за една истински демократична държава, в която всеки гражданин ще има достъп и еднакви права върху културните, духовните и материалните ценности. Той е идеалист по заложби и възпитание, демократ по убеждение, моралист по характер, той иска да внесе в политико-обществения живот идеите на напредъка, социалната солидарност и партийната търпимост. В запазената лична кореспонденция в архива, предадена в Архива на БАН, пише за състоянието на училищното дело в България, за некадърността на българската дипломация, за корупцията сред управляващите кръгове и чиновничеството, има сведения за кооперативното движение. Акад. Тодор Влайков е личност с чиста гражданска съвест и честно изпълнен дълг.

Епископ Тихон: Да намерим духовната си Родина

Тук се повтаря често морала в политиката, а аз се сещам за книгата за деца на Хенрих Сенкевич „Стас и Нели“, които в Африка учат негърчето Кали на морал. След много време го изпитват: Кали, кажи сега какво е добро и какво е лошо? Кали отговаря, лошо е, когато някой открадне биволите на Кали, добро е, когато Кали открадне биволите на някого… Днес Кали е станал депутат, Кали организира партии, говори за морал, за ценности. Но този морал е само някаква думичка.
Но моралът ни се определя от отношението, което имаме към религията. А това, че религията не може да не присъства в обществения ни живот, трябва най-после да се разбере. Как може човек като Тодор Влайков да успява да съгражда толкова много неща, ако не е дълбоко убеден и ако не вярва дълбоко в нещо. Той е бил дълбоко религиозен човек, който е черпил духовна сила от църквата.
Нашата църква не положи достатъчно сили да се раздели с лошия си имидж. Но редно е да имаме поне познанието за това какво представлява вярата на нашите деди. То е един дълг на всеки човек. Втори въпрос е дали в църквата човек ще намери своето духовно Отечество. Но щом Тодор Влайков го е намерил и това го е подтикнало да върши дела за народа си, значи, че и младите днес могат.
Както българската държава е родена от борбата на българския народ за църковна независимост, така трябва да се счита, че в наследството, което ни е оставил нашият народ, се включва и вярата. Защото тя е дала силите и убедеността в правотата на моралните норми и е крепяла обществения живот. Не се признава правото на църквата да определи какво е морално и какво – не. Но аз не съм съгласен да уча хората на морал по програма от министерството на просветата. За да не си останем на нивото на негърчето Кали: каквото докопам е мое, а другото нямаш право да ми го вземеш…
За морала не само не сме стигнали до академично ниво, имаме да учим още азбучни молитви по въпроса. Та скромността, която искам да ви препоръчам, е и проста, и забавна. Правете като папа Йоан ХХІІІ, който сутрин пред огледалото казвал: Йоане, не се вземай толкова насериозно…Тогава започваме да бъдем по-снизходителни към другите, малко по-строги към нас, без да прекаляваме, и вече можем да започнем да говорим и мислим  за морала. Цялото творчество и дейност на Тодор Влайков произлизат от неговата вътрешна убеденост, че този ред, който Бог е създал, той трябва да се  поддържа и осъществи.

Годините минаха през него, без да го засегнат. Половин столетие духовен труд на близката привечер на тоя богат живот е толкова лъчезарна, колкото утрината. Защото сърцето е, от което човек старее. А сърцата на тая порода люде бликат ведрина до сетния й час. Така Бог пръска частици от себе си в мътилката на живота и тия малки кандила сочат пътя на човека и на народите… Наистина, в хищното време, в което живеем, това не са добродетели за улицата. Но пътят на човечеството и на народите не е наниз от вълчи подвизи. И цената на ония, които тъкмо в такива години остават човеци, е хиляди пъти по-голяма.
Писателят Константин Константинов за Тодор Влайков по случай 
70-годишнината му

Росица Цонева
Изказването на епископ Тихон и на акад. Воденичаров са със съкращения. Заглавията са на редакцията.

 

 

 

 

 

 

 

Най-ново

Единична публикация

Избрани