Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

В сянката на родния трибагреник

[post-views]

VLUU L100, M100  / Samsung L100, M100
Жан Соломонов, Лион
Преди години се засякох с една руска група в Рим. Ексурзоводката ми кимна любезно и аз се присламчих. След това даже прие да пием кафе. Тогава още не бях тръгнал по гурбет и все питах кое как е? „Разбира се, че Питер ми липсва – въздъхна тихо жената, но тьотите от „Аерофлот“ почти ме излекуваха още в самолета. Останалото направиха всички, на които нова Русия беше дала малко власт. И оттогава не съм стъпвала там.“ Вдигнах рамене.  „Ubi bene, ibi patria” (Родината е там, където ти е добре) обичали да казват древните римляни, а всеки знае себе си.
Сетих се за тази среща, когато прочетох, че на връх Шипка за 3 март тази година се очаква 10 000 българи от цялата страна да изкачат деветстотинте стъпала, за да положат своите цветя на признателност. Дано се съберат толкова. Но това са три почивни дни! Даже и да си спретнат хубава екскурзия, празникът си е празник. Той е в душата, а не в букетите. Жалко, наистина, че аз  няма да мога да бъда там.  Но вярвам няма българин в чужбина, който да не трепва на тази дата. Фейсбук също се „загрява“. През морета и океани си честитим празника. Чудесен повод да се заровя в библиотеката, пълна е с хубави издания по българска история. Имам даже луксозния албум на воинските ни униформи през годините с ордените, сабите и знамената. За жалост това не може да ми замени България. Затова поне два пъти в годината се прибирам „да заредя батериите“, както казват приятелите ми. Пилея се  жадно из познатите улици, купувам си по два–три всекидневника, а телевизорът ми „върти“ до червено. И потоците на злостна жлъч ме заливат като лавина. Компромати, политически ежби, боричкания за власт, клевети, обиди, кражби, злоупотреби с власт, банкови фалити, нови заеми, позорящи факти от личния живот на всеки, който си е показал главата малко по-нагоре от сивото множество на неуспелите и равнодушните. Нима е възможно!? Половината от това да е вярно, то по който и да е наказателен кодекс Страната на розите, както я наричахме някога, се е превърнала в огромно предварително следствие. 
Или не съвсем, защото видях три старици с бастуните си да разпъждат кучета зад месарския павилион на Женския пазар. Накрая всеки пес се добра до кокал и се разотидоха, като се оглеждаха грижливо, защото на пресечката, без да намаляват, преминаха няколко луксозни автомобила с единичната цена на две панелки в „Люлин“. Отклоних любезните предложения да си купя евтино „Боро“ и побързах да се прибера с първия трамвай. Разбирам или поне се мъча да разбера старата българска поговорка „Без брашно няма книга“, позната още от зората на читалищата ни. Но все пак, как успяхме да я докараме дотам? Та толкова ли не можем да намерим нещо, което да ни обедини и смири, да ни накара да бъдем по-човечни един към друг?! 
Тази мисъл, нека да е утопия на луд зад граница, така ме обсеби, че ми се дощя да попитам. Първо, някои от хората, които се обличат от магазините за дрехи втора ръка с всичко, което следва от този връх на жизнения им стандарт. После някой от другите – членовете на луксозния клуб, в който се е превърнала къщата на Яблански и бивша китайска легация. „Простете, знаете ли, че скоро е Трети март?  Деня, в който отново сме имали, както бе писал светецът Паисий „царство и господарство. Били сме народ с четници, хайдути, комити и накрая опълченци, а не като сега – „електорат и политическа класа“. 
Не смея. Първите ще го приемат като гавра, а вторите ще повикат горилите си… Старозагорци пък решили май да влязат в книгата за рекорди на „Гинес“. Ушили българско знаме дълго 250 метра, което ще носят триста души! Видимо няма да има къде да го закачат, но и така то сигурно ще хвърля бая дълга сянка. Дали ще може тя да потули истинското положение в родината ни днес? Дано да не успее! Та, ако го извадят и догодина, вече да няма толкова много кривици за потулване.

Най-ново

Единична публикация

Избрани