Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

„Шарли ебдо” у нас или как да се справим с езика на омразата?

[post-views]

Боряна Радева

konferenciq_plakatАтаката на „Шарли Ебдо“ в началото на януари с времето отключва в българското общество и друг вид реакции, различни от яростното приемане и агресивното оплюване на хумористите. Вече започва организирането на различни форуми по темата. Един такъв семинар-дискусия се състоя в Информационния център на МО. Темата – „Ксенофобията срещу мултикултурализма след Шарли Ебдо“. 
Форумът е организиран от Сдружение за прогресивна и отворена комуникация (Сдружение ПОК), съвместно с Информационния център на МО. Според брошурата, разпространена на събитието, става въпрос за представяне на резултатите от проект, необходим на обществото заради наличието на бежанска вълна у нас най-вече от Сирия. Освен това от сдружението смятат, че именно медиите сеят езика на омразата и „дават трибуна на етническата нетърпимост“. 
В залата присъстваха докторанти от различни университети, представители на „Отворено общество“ и на фондация „Ориент“, експерти от Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет и дори от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията““. 
Проектът си поставя за цел да работи с деца и младежи, но само в софийски училища в продължение на 14 месеца. Финансира се от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и стойността му е 47 528 евро, съобщи ръководителката на инициативата Албена Дробачка. Проектът е стартирал през месец октомври миналата година. До този момент участниците са проучвали какви са училищните механизми за спиране езика на омразата в малко градче в северните части на Норвегия. 
ksenofobiq_gostiУ нас Сдружение ПОК си поставя задачата да работи с така наречените ултраси и с младежи с ксенофобски прояви. Не са сигурни дали ще успеят да стигнат до тях, но засега имат амбицията да опитат. Засега нямат представа и как да се справят с родителския отпор при работа с деца в столичните училища, стана ясно след въпрос на „Българска армия“. Дробачка разказа за провален опит на сдружението да събере в столично училище българчета и деца бежанци да рисуват заедно. Много директори им отказали, тъй като щяло да им излезе име и после никой да не се запише при тях. Проблем имали и когато дали на дете от бежански лагер да раздава листовки в градинката пред Народния театър. Оказало се, че никой от минувачите не поискал да вземе листовка от детето. 
Във втория панел на семинара известният арабист Владимир Чуков, който е експерт по проекта, се опита да очертае основните интеграционни модели в трите големи европейски държави – Великобритания, Франция и Германия. Той определи британския модел на интеграция като либерален и индивидуалистичен. Ето защо на Острова нямат проблеми със строежа на джамии, например. Според Чуков в Обединеното кралство се страхуват от бежанците като цяло, защото се притесняват да не загубят работните си места. Не е такава ситуацията във Франция – там според арабиста страхът на обществото е от арабите. В републиканския светски модел на интегриране на Париж е много по-лесно представител на малцинствата да стане заместник-министър, отколкото да се построи ислямска култова сграда, каза той. Чуков описа германския интеграционен модел като хибриден. Там според него омразата е към мюсюлманите, но и към тези, които могат да им отнемат работни места. Причината – все още силното културно разделение между обединените преди 25 години ГДР и ФРГ. 
У нас джихадисти няма, смята Чуков. Той определя три фактора, които пречат на подобен опасен феномен да се появи – ниският жизнен стандарт сред малцинствата, много силният посткомунизъм, както и „традиционната изолация на тази група от силовите структури, от силовите дейности – далеч от армия, далеч от полиция, далеч от разузнаване“. 

Трудни решения

Проектът е интересен като феномен в нашето общество. Съмнително е обаче дали ще бъдат постигнати амбициозните му цели. Не е ясно например какво ще кажат по въпроса родителите на децата, с които от Сдружение ПОК смятат да работят. Дали ще са съгласни непознати хора да учат децата им на морални ценности, пък били те и прекрасно заявени. От публиката на самия форум препоръчаха на изпълнителите на проекта да насочат работата си към възрастните, при които всъщност започват проблемите. 
Не е ясно и дали, ако българското общество се справи с „езика на омразата“, тя няма да остане скрита, неизказана и съответно много по-опасна. Защото ако убедиш някого, че омразата към другия е неприемлива за изразяване, това не означава, че той автоматично спира да мрази. 
И накрая – представеният от арабиста Чуков успешен източноевропейски модел за нулев джихадизъм, е много спорно интеграционен. Ако държиш малцинствата далеч от силовите структури, както посочва той, всъщност ги лишаваш от участие във важни обществени области. А това не е интегриране. 

 

Най-ново

Единична публикация

Избрани