Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Водопад от любов и изневери в Театър „София“

[post-views]

Лъчезар Лозанов

temlekova_teatur
Йоанна Темелкова в ролята на Боби – красива и лудичка, която гъмжи от странни лични истории
Наскоро преминалата в Театър „София“ премиера на „Две американски пиеси“ е зрелище, съшито от темата за любовта и изневярата. Но дали това е достатъчно свързващо? Комедийният водопад ще накара немалко любители на тънки похождения да теглят черта на собствените си очаквания – къде е границата между неудачното „бройкане“ и истински дълбокото преживяване. Написани наглед като чиста забава, и двете пиеси се опитват да изследват психотравмите на самочувствието от сбъднатата или не любовна авантюра. Антракт разделя двете пиеси (45 мин.) и (80 мин.), режисирани от Николай Поляков. Но ги разделя и различно ниво на качество. „Олд Сейбрук“ от Уди Алън е наброски, хрумване, което, завързано по остроумен начин, се оказва в безпътица за развързване. Уди Алън най-често импровизира по време на спектакъла – доработва, доизмисля – и решенията му отиват далеч от първоначалния замисъл. Тук не е така – оказва се, че съжителстват „измислени“ романови герои, които в контрапункт с реалните биха имали чудновати и парадоксални обрати, но до това не се стига, защото го няма в текста на пиесата. Двойка неканени гости посещават обитателите на старата им къща. Хал (Мартин Гяуров) счетоводител, иска да напише пиеса, а Санди (Симона Халачева)  е жена – домакиня. Те разкриват неволно изневярата на сегашния жител на къщата Норман (Николай Димитров-Коки) със сексапилната Джени (Силвия Петкова) – сестра на жена му (Лора Мутишева). Явява се и демиургът-разказвач Макс, (Николай Антонов), който трябва да развърже заплетения възел, но това звучи пришито, изкуствено. Шаржът на актьорите прекалено „преразказва“ текста, а в разминаването между него и парадоксите на актьорската игра се отваря дълбочина за дописване и разколебаване, в която участва зрителят с лично тълкуване. Изпусната възможност.
lora_mutisheva
Лора Мутишева в образа на Шийла (съпругата на Хал)
Далеч по-завършена беше втората пиеса „Последният страстен любовник“ на Нийл Саймън – в 3 поредни събития успя да извърви пътя на вътрешна катализа и преобразяване на главния герой Барни Кешман. Влязъл в психиката и ценностите му, Юлиян Рачков го прави колоритен, лутащ се образ на счетоводител. Комичен Хамлет. С костюм и чехли пробва да изневери с Илейн (Милена Живкова), като се опитва да я впечатли с алитерации при съчиняването на менюто. Обидена, че той не приема, че „кръшкането си има неудобства“, Илейн си тръгва, а Барни усеща, че не това е начинът. Неговият начин е винаги с изоставаща стъпка. Съобразил поуките от първата среща, катастрофира с натрапливите си очаквания във втората – с Боби (Йоанна Темелкова). Красива и лудичка, гъмжи от странни лични истории, които не се връзват с подредените му представи и променените хватки от срещата с Илейн. Открива, че чаровното създание е гротескно мнително и параноично, упоено от илюзията, че всички мъже са влюбени в нея и успехът в живота я чака. При Джанет (Лилия Маравиля) вече е без сако и с обувки, но животът отново го сварва неподготвен – меланхолично-депресивна моралистка го обезсърчава – за нея светът е грешно и объркано място, в което постоянно трябва да се озърташ и съобразяваш. Финалът е комично логичен и банално безутешен: да пожелаем единствено достъпното – романтичен следобед със съпругата си.
Сценографията, майсторско дело на Юлияна Войкова-Найман, ни въвежда убедително в обстановката – опростена, изчистена, където динамиката на жестовете се разчита особено отчетливо.

Фото Росина Пенчева

Най-ново

Единична публикация

Избрани