Когато дълго „отлежалите“ законопроекти за сигурността влязоха в сегашния парламент, пак заизникваха въпроси каква ще е сега ябълката на раздора.
В обществения дебат на прехода, където и да драснеш, отдолу излизат специалните служби и разузнаването. И както хронично си обсъждаме хронични теми цели 25 г., така цели 25 г. тези структури си битуват без подредба и закон. Защо ли? Отговорът е някъде в приказката за рибата и мътната вода.
В предишния си мандат ГЕРБ дръзна да подреди двора на сигурността. Не му достигнаха дни за това. Същите закони в същия пакет сега са на парламентарната маса. За дебати, „издялкване“ и избистряне на профила на едни от най-важните в държавата институции в смутно за региона време.
Чу се. По темата национална сигурност идеологизиране и политиканстване да няма. Да няма делене на опозиция и управляващи, за да се постигне консенсус. Ако това стане, може и в сигурността 2 и 2 да стане 5. И да се надгради и развие професионализмът в новите времена и реалности
