Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Срещу стихиите – за чест и слава

[post-views]

dobromir_pelov
Добромир Пелов
Преди години, когато през януари традиционно хукваше севернякът през Силистра и нахлуваше в Добруджа, където се вдигаха триметрови преспи, очакваните новини бяха – бебе се е родило в танк, докато военните са пробивали път към болницата. И тези очаквания все се сбъдваха. Военните оказваха помощ на похлупеното под снежната покривка население, извозваха болни, снабдяваха с храна. 
Сега стихията нахлу не през януари, а през март. Пак с триметрови преспи, макар и не в Добруджа, а на юг – в Родопите. И пак военните дойдоха на помощ на родилка. Този път от въздуха. Бойните пилоти от авиобаза „Крумово“ вдигнаха бременна жена от средата на бялата пустош и я превозиха до болница в Пловдив. Помогнаха на онкоболна и на страдаща от диабет, като буквално спасиха живота им. А техни колеги от Сухопътни войски дни наред пробиват път през преспите, спасяват хора и цели селища. В общия хор на коментарите сега подвигът в мирно време на военнослужещите остава все встрани от главното внимание. Пак се говори за пътни управления, за електрически дружества, за планински спасители, за пожарникари. 
И това не е за първи път. За съжаление, така беше и когато бушуваха горски пожари и екипажите, пак от „Крумово“, летяха денонощно, за да заливат с вода пламналото „Бистришко бранище“. Докато се вдигаше шумотевица дали трябват доброволци, дали само ще пречат, как да бъдат оборудвани, екипажите угасиха пламналата планина. Така, някак тихомълком, минаха и спасителните действия на военните в Мизия, строежите на временни мостове в Килифарево, в Своге и на други пострадали от наводнения места. Е, ако се чуеше все пак някъде някоя кметска благодарност, обществената реакция беше – ще помагат военните, нали това им е работата. 
Вярно, това е третата мисия на Българската армия. За която не само обществото, но и депутатите се сещат, ако рукнат дъждове или ни затиснат преспи. Но когато в пленарната зала започне обсъждането на поредния бюджет, защо ли, отбраната все остава нейде встрани от големите цифри. Започват се едни прения за здравеопазването, за образованието, за пенсиите, за безработицата. Сякаш, ако си говорим честно, това нашенско здравеопазване, не се е превърнало в ненаситна ламя. И то не по вина на държавата, а на част от работещите в него. Всеки, допрял до болница, знае как ще-не ще прави избор на екип и колко струва този екип. А пък ако платиш не на касата на болницата, а директно на шефа на екипа, си гарантиран още по-добре. 
Не че всички области на живота не са важни. Но защо ли за армията обществото и неговите избраници се сещат само „когато сняг забръска“ или ако връхлетят летни порои, които помитат всичко пред себе си.
Службата на армията в полза на обществото не е от днес и от вчера. Още след тежките клаузи на Ньойския договор държавникът Александър Стамболийски намира мъдър начин да възстанови войската, като създава тогавашната Трудова повинност. В нейната история има записани хиляди километри пътища, издигнати строежи, помощ и възстановяване при бедствия. При тях не стоеше безучастна и армията. А служилите преди няколко десетилетия си спомнят как всяка есен уволняващият се набор сдаваше автоматите и се отправяше да прибира реколтата.
Новите реалности пак са предвидили такава функция на армията. Третата мисия. Но за да бъде тя осигурена, както и цялостната й дейност по бойна подготовка, учения, мисии, трябват, простичко казано, пари. И за нова техника, за да се реализира модернизацията, и за реална подготовка, и за участие в спасителни действия. Защото и те, дали срещу наводнения, или срещу преспите, пак струват пари. Вярно е, че когато „общият казан“ не е пълен догоре, се правят икономии. Но се получава и така, че който се затича към него с по-голям „черпак“, той пълни повече своето „канче“. С благословията на депутатите. Които, когато настанат пренията за бюджета, май се карат за всичко друго, но не и за армията. Вярно, че тя е длъжна да изпълнява своите мисии. И го прави. Дори при ограничен бюджет. Върви срещу стихиите – за чест и слава. Дано поне за това се сети обществото, когато споменава армията. Е, дори да не се сети, едни майки ще разказват на родените в танкове и вертолети деца как едни истински хора са извършили истински подвиг, за да видят те бял свят. Наистина – чест и слава!        

Най-ново

Единична публикация

Избрани