Росица Цонева
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии по политически и правни изследвания, ежегоден гост-преподавател в Централноевропейския университет, Будапеща, и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология“ на СУ „Св. Кл. Охридски“. Има докторати от Централноевропейския университет в Будапеща и Оксфордския университет. Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на академични публикации на английски по конституционно право, финансиране на политическите партии и антикорупционната политика. Той е един от най-често присъстващите в медиите политолози със статии и интервюта.
– Г-н Смилов, защо на 11-ата година от членството ни в НАТО някои се сетиха за референдум за излизането ни от тази система? В същото време социолозите казват, че повечето българи са „за“ България в НАТО и ЕС.
– Картината на настроения се очертава обективно на основата на социологически проучвания. Според тях, от държавите – членки на ЕС, България е една от най-проевропейски настроените. Мнозинството от българите са за оставането ни и в ЕС, и в НАТО. Проблемите се появяват обикновено по отношение на конфликта в Украйна и на политиката спрямо Русия. Голяма част от българите традиционно е настроена добре към Русия, която исторически е много близка до нас. Но големият проблем от гледна точка на европейската ориентация на България идва от факта, че основни политически партии, най-вече БСП, не правят разлика между традиционните нагласи, в които няма нищо лошо, и политическите позиции по конкретни въпроси в сигурността, енергетиката и т.н. Няма пряко следствие между културно- историческата близост и определени политики за сигурност и енергетика, например. За съжаление, тази разлика не се прокарва и хората се увличат. Смятат, че отговарят на въпроса „Какво е отношението ви към Русия“, без да се вглеждат в детайлите какъв е проблемът за решаване. Друга грешка на политическия ни елит като цяло е, че не обясни навреме какво е НАТО като колективна система за сигурност. До голяма степен НАТО и ЕС са неразделими. НАТО е колективната система за сигурност на ЕС и САЩ играят много важна роля в него. Другото са механизми за координация на отделни национални политики. Това е исторически сложено и не е решение от последните 20 г. Още след Втората световна война европейската интеграция тръгва на базата на гаранция от страна на САЩ за сигурност. Това е свързано с доста масивни американски инвестиции в сигурността на Европа, които надхвърлят многократно директната помощ, която е давала на една или друга държава и всички те, взети заедно.
– Т. е. широк разговор за това какво е всъщност НАТО не се състоя преди влизането ни в него?
– Да, затова много хора имат неясна представа за съотношението между НАТО и ЕС и си мислят, че можем да сме адекватни членове на ЕС, без да сме действителни, функциониращи членки на Алианса. Дори държави, номинално неутрални като Швеция и Финландия, също на практика се ползват с определени формални или неформални гаранции от страна на НАТО. В момента в Швеция тече дебат за евентуално членство – 48% са за него, а само 35% са против. Но факт е, че НАТО е основната и единствената ни колективна система за сигурност с ефективно влияние. Трябва да се каже ясно и че ставащото в Украйна поставя държави-членки на НАТО, които имат гаранции от всички съюзници за своята сигурност, под някакъв вид опасност. България не е държавата, която директно е най-заплашена. Но има непрекъснати провокации от страна на Русия, което показва, че ситуацията трябва да се следи внимателно. И НАТО трябва да има реален отговор на възможните опасности. Това не означава автоматично, че НАТО планира агресия срещу Русия, точно обратното. Опасността е, обаче, в това, че Русия си позволи да използва сила за разрешаване на политически проблем, което в съвременните международни отношения не може да бъде допуснато. А щом веднъж си е позволила, няма гаранция, че процесът няма да продължи.Така че НАТО е задължен да предприема мерки заради собствената си сигурност. Ясно е, че страните имат различна тежест и капацитет в Алианса. В НАТО има големи дисбаланси и голямата тежест се носи от САЩ. Но това, което европейските държави поне могат да направят е, да подпомагат координацията и да намерят ефективния начин да се включат в общите действия. Въпросът е да не ни третират като гратисчии, които искат да ползват общото благо, сигурността, но не и да допринасят към него. Да, в тази криза не сме заплашени директно, но по-нататък може да се случи ние да сме под пряка опасност. Така че от интерес на България е да има един ефективен ЕС с ефективна колективна система за сигурност, каквато е НАТО. Тези неща трябва да се обяснят. Хората се делят на русофили и русофоби, но проблемът е, че част от политическия елит се държи доста безотговорно. И вместо да разсейва тези неясноти, се възползва от тях за конюнктурни цели.
– А къде хората са се разминали в очакванията си от членството ни в Алианса?
– Много съществено, но нереалистично очакване е да сме неутрален остров, междинен пост между ЕС и Русия, който не заема никаква позиция в евентуални спорове между тези две сили. Но ние сме част от ЕС и не можем да сме „между“ него и Русия, както и между НАТО и Русия. Това е и разбирането, че НАТО е като някакво украшение към ЕС – може да си в ЕС, но на НАТО да не обръщаш особено внимание, дори да излезеш от Алианса и да имаш самостоятелна външна политика. За България, както и за страните от Източна Европа такава „междинна“ опция няма. Напротив, държави, останали в такова положение като Грузия, Армения, Молдова, сега и Украйна, са сива зона, в която се случват конфликти. Вината за илюзията е на политическия елит, който не си е свършил добре работата, когато влизахме в НАТО и в ЕС.
– Дали не влязохме прекалено лесно в тези организации, без да си извървим пътя?
– Много наши западни партньори биха имали подобна позиция, но аз не я споделям. Не виждам нищо ненавременно в приемането на България и Румъния за членки и нищо постигнато лесно. И не сме много по-различни от останалите източноевропейски държави, дори с всичките ни дефекти на прехода. Процесите са сходни, макар някои неща излишно да си усложнихме. Но това е пътят и самият факт, че има толкова успешни държави като Полша и Естония, и дори Словакия са пример за последователност, особено в икономическото развитие. А в края на 90-те бяхме в една група със Словакия като изоставащи. Опасно е да се нагнетява чувството за обреченост. Говоренето, че нацията ни загива, за съжаление съвпада с външнополитическото говорене на държави като Русия, които имат интерес от един по-отслабен ЕС в момента. И би било изгодно по-слабата периферия да се дезинтегрира и да създава проблеми, което ще отслаби натиска върху самата Русия. Хората формират мнението си от медиите, от говоренето на политическите лидери.
– Как да си обясним контраста в това, че рейтингът на армията ни е традиционно висок, а в мисии българските войници и офицери са някак подценени, по-ниско заплатени?
– Мога да сравня системата на отбраната със системата на образованието, където най-добрите ни университетски преподаватели са поставени спрямо колегите си от други европейски държави в подобна ситуация на разминаване в статуса.Структурният проблем е в това, че и в двете ключови сфери се дават по-малко пари, отколкото е средното за Европа. И може би си струва един обществен дебат за това кои са нашите приоритети в бюджета. Отбраната би спечелила от такъв дебат в контекста на сегашната геополитическа ситуация. Ние сме се ангажирали да увеличаваме средствата за отбрана в рамките на НАТО. Това е труден дебат за кабинета в лошата социална ситуация в страната. Но той може да бъде мислен и като икономически, свързан с българската отбранителна индустрия, разкриване на нови работни места. България трябва да намери своето място в НАТО и да осъществи своя капацитет чрез специализация в най-силните си страни – в киберсигурността, във военната медицина, това вече е специализиран дебат. Можем да бъдем полезни и с участие в програми на Алианса. И да разчитаме на пълния пакет гаранции на системата за колективна сигурност. Така или иначе ние се ползваме от тези гаранции, но не е добре държавата ни да гради имиджа си като Андрешко, който се мъчи да извлече полза, като заобиколи правилата и не спази задълженията си… Защото е важен и образът на България сред партньорите ни. Което е ангажимент на управляващия и на целия политически елит и на медиите, особено, на специализираните медии. Защото сигурността е основно публично благо. И в този смисъл отделените пари за отбрана не са хвърлени на вятъра. дрънкане на оръжие, а базова задача на държавата.
