Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Еркюл Поаро край Пасарел

[post-views]

Добромир Пелов

Дори легендарният герой Еркюл Поаро на майсторката на криминални романи Агата Кристи да беше дошъл край езерото в Пасарел, където беше намерен труп на дете, скрито в луксозен куфар, едва ли щеше с минутен размисъл или с разпит на десетина жители на селото да стигне до гениалното откритие коя е жертвата и кой е убиецът. „Находката“ потресе не само хората от селото, а цялата страна. И заваляха нетърпеливи въпроси. Нямащи много общо с „Десет малки негърчета“. 

Атаката сега е отправена главно към полицията и към МВР, чийто току-що назначен главен секретар Георги Костов се изправи заедно с подчинените си пред огромно изпитание. Първо – да се установи самоличността на невръстната жертва. И от там да се тръгне към разплитане на това кой е посегнал на живота й. 
От Столичната дирекция на вътрешните работи, където е концентрирано разследването,  разпространиха рисуван портрет на убитото момченце. Казаха, че умишлено не показват автентични снимки, защото 

гледката е жестока

а и те едва ли биха довели до реален образ на убитото дете. Показаха куфар, подобен на този, в който е открито тялото, както и хавлиената кърпа, в която е било увито детето.
Засега е ясно, че на 20 март в района на село Пасарел беше намерено телце на момче в затворен куфар. При първоначалния оглед бяха констатирани следи от насилие. Детето е на видима възраст около 5 години, с ръст 112 см, тъмно- кестенява коса, кафяви очи и светла кожа. Заключението на съдебните медици е, че е издъхнало от задушаване, а не от нанесените травми. От полицията отправят апел към социални институции, детски градини, съседи и близки за предоставяне на информация за дете в неизвестност, отговарящо на описанието. 

Полицейски психолози

с голям опит казват, че е възможно убиецът да е близък човек, дори родител или живеещ с родителя човек. Престъплението, според тях, е извършено неволно, в резултат на моментен афект, а не на предварително замисляно отнемане на живот. Че извършителят, най-вероятно, е близък на убитото момченце говори и фактът, че все още никой не е подал сигнал за изчезване на дете. Няма информация и от социални заведения или детски градини, че техен питомец липсва. 
Разследващите се надяват на помощ от хората, които биха забелязали, ако например съседското дете вече не излиза да играе пред блока или майка му не го извежда на традиционната разходка. Според някои полицейски психолози, вероятно 

убиецът или негов помагач

донесъл и хвърлил куфара в Пасарелското езеро, живее наблизо, защото едва ли, под стреса на извършеното, би могъл да пристигне чак от другия край на страната или дори от чужбина. Проверено е, по линия на партньорството с Европол и Интерпол, както и с полицейските служби на съседните държави, дали при тях няма изчезнало дете, подобно на намереното у нас. Това много напомня на една стара история от 80-те години на миналия век. Тогава край Лом рибари се натъкнаха на ужасяваща находка – отрязана човешка глава попадна в мрежите им. 
В Института по криминалистика на МВР шефът му проф. Костадин Бобев и подчинените му експерти направиха всички анализи и установиха приблизителната възраст, пола, дори времето на убийството. В условията на тогавашния повсеместен тотален контрол бързо беше изяснено, че убийството не е извършено на наша територия. Нямаше изчезнал или убит човек, отговарящ на заключенията на криминалните експерти.
И тогава беше потърсено съдействието на всички полицейски служби в страните, през които минава голямата река, както и на тези, които имат кораби, плаващи по нея. Не след дълго от Унгария дойде информация, първо,  за изчезнал мъж на подобна възраст, а след това и за намереното му обезглавено тяло. Българските и унгарските криминалисти сглобиха не само тялото и главата, но и 

цялата картина на престъплението

Сега намереното тяло на неизвестното още дете ни връща повече от десетилетие назад, към петъчния ден на 16 март 2001 година, когато София беше взривена от спонтанен бунт на таксиметровите шофьори, които се организираха по радиостанциите и за минути блокираха Народното събрание, където по това време се намираше по-голямата част от правителството за петъчния парламентарен контрол. Причината – намерено в шадраван в Южния парк телце на тригодишно момченце. Оказа се, че то е син на таксиметровия шофьор Стоян Терзийски. Колегите му обявиха едва ли не въстание срещу „развихрящата се престъпност, посегнала дори на дете“. Към тях се присъединиха и родители на изчезнали деца, водени от бащата на дълго издирвания безуспешно Съвестин. Вътрешният министър Емануил Йорданов пътуваше спешно от Румъния за София и ударът беше поет директно от премиера Иван Костов. Той не можеше да разкрие на момента истината пред множеството, но тя стана ясна няколко часа по-късно, съобщена официално от МВР. Светкавични беседи на полицейските психолози с близки на убития Пепи Терзийски насочиха следите към майката Даниела. Тогавашният шеф на Института по психология на МВР полковник проф. Бойко Ганчевски установи, че жената страда от параноидна шизофрения. В момент на пристъп е удушила детето си. Когато настъпва проясняването, се ужасява от постъпката си и най-вече от бъдещата реакция на съпруга си. Не преживява толкова, че е убила момченцето си, защото то „много я ядосвало“, а се страхува, че Стоян ще се разведе с нея, а тя много го обича и не може да живее без него. Поставя детето в голям найлонов плик и го занася в Южния парк. Засечена е от няколко охранителни камери по изминатия път. След това звъни на мъжа си с версията, че е нападната на улица „Захарий Круша“, където някакви 

мутри  отвлекли малкия

Пепи с голям черен автомобил. Полицията хуква по тази версия. Търси отношения на бащата с подземния свят, черни кредити, поети и неизпълнени задължения. Нищо такова не излиза до момента, в който е проведена професионална психологическа беседа с майката Даниела Терзийска. По начало психически неустойчива, тя рухва и прави пълни самопризнания, които са проверени стъпка по стъпка чрез криминално-следствена възстановка. Колкото и след това да се отправяха съмнения към твърде бързо решения случай, друга версия така и не беше съставена и доказана.
Същият проф. Бойко Ганчевски, който сега е преподавател в Академията на МВР, издига отново версията за близък роднина, причинил смъртта на намереното край Пасарел дете. Раздразнение от поведението на малчугана, „възпитателен“ бой, прераснал в нанасяне на смъртоносни рани, ужас от извършеното. И от това какво очаква, макар и неволния убиец. Възможно е той или тя сами да са увили телцето в кърпата и да са го поставили в твърде луксозния куфар. Възможно е и това да е направил техен съучастник – съпруг, човек, живеещ на семейни начала, дори баща или майка на убиеца, за които пък тяхното дете е най-скъпото. Въпросите са много, а ключът към тях е само един – да се установи кое е детето, за да се тръгне към неговия убиец или убийци. Криминалистите не изключват травмите да са нанесени и от двама, но не повече, човека.

Пренебрегнатата версия

Досега криминалистите, подпомагани от полицейските психолози, работят по случая „Пасарел“ главно в насоката, че детето е убито от свой близък. Основание за това им дава фактът, че ако то беше отвлечено, родителите и близките щяха веднага да алармират полицията. 
Всичко това звучи твърде логично, особено като се има предвид богатият опит на проф. Бойко Ганчевски. Но защо ли, колкото и маловажна да би била, не се търси и версията за ритуално погребение, например. В началото на 90-те години на миналия век бяхме пощурели от всякакви религии и секти, които нахлуха в доскоро „девствената“ в това отношение наша родина. И причиниха немалко бели, включително и подбудени от тях самоубийства. После нещата затихнаха, вихърът на сектите отшумя. Но дали е изчезнал напълно? Защо ли сега полицията, може би, подпомогната и от специалисти по религиите и сектите, не провери и версията за ритулано убийство и „водно“ погребение. Ами ако някой е толкова „изтрещял“, че е убил детето като принасяне на жертва, след това грижливо го е увил в кърпа и го е поставил в куфар за „дългото му пътуване“ към някой си бог или идол. Дали пък звучи толкова невероятно?      

колаж Красимир Тодоров

 

 

Най-ново

Единична публикация

Избрани