И за отявлените носталгици е ясно, лентата на времето не се върти наобратно. Но нещо като съкровище все още тлее, бавно угасвайки с последните жители на изоставени обиталища. Възможно ли е завръщането на млади хора – чрез новите технологии (има фирми, които работят през интернет за цял свят, а базата им е в София). Градският човек подсмърча: искам спокойствие, двор и къща, а не панелка. Дъх на гора. Ако пренесем определени форми на културата в затънтените места, ще заситим донякъде и там жаждата за духовност и събития. Чужденците го правят, значи можем и ние. Там ще ни настигнат митове, съкровища, изровени от хилядолетия живот, който ще се окаже наш – универсален, както го разпознават англичани или японци, създали общности на наша територия. Духовна. Това не се припокрива с традиционния туризъм „купи-продай“, а с пластове патриархален дух на гостоприемство и човещина, които, свързани с възможностите на новото градско битие, дълбаят тунел от светлина в стената.
