Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

По-малко политика, повече експертиза

[post-views]

Пакетът от 4 закона по сигурността вече се обсъжда в парламентарните комисии.Сред основните акценти в един от тях, устройствения, общ рамков закон ( за управление и функциониране на системата за защита на национална сигурност), особено място заемат правомощията на Съвета за сигурността.Четвърт век по-късно най-накрая се намира възможност да се регулира дейността на разузнавателните служби –  военното и цивилното, и на НСО и това как функционира цялата ни система за сигурност. В 41-вото НС тези проектозакони бяха работени дълго от представители на службите, на МВР, МО и МВнР, от експерти и бяха внесени в края на 2012 г. Най-важните предложения от различните парламентарни групи, дадени тогава на първо четене, са включени в проектите за закони, внесени в парламента сега. Четирите законопроекта са резултат от консенсуса за необходимостта от такава правна регламентация, който се постигна на заседанието на КСНС при президента през пролетта на 2012 г.

sv_belemezov
Светослав Белемезов
Синхронът между службите, разписан в проектозаконите по сигурността, е изключително важен. Това не означава, обаче, че има предпоставка за сливане на двете разузнавания – военното и цивилното. Ако се направи, то е един процес, който би трябвало да протече в много дълъг период от време и при всички положения ще бъде нарушена ефективността на двете разузнавания. Нарушението в дейността им би се разпростряло поне в период от година и половина. А разузнаванията са в основата на сигурността ни като цяло. Проектозаконът на Атанас Атанасов за сливането на двете разузнавания беше разгледан в парламентарната комисията по контрол над службите за сигурност, на която не съм член, но присъствах на заседанието й като депутат. Аргументите, изразени от различните политически сили, включително и от АБВ в лицето на генерал Михо Михов, бяха, че създаването на едно общо разузнаване би утежнило процеса по самото структуриране на това разузнаване, от една страна. И от друга, никой от изказалите се, с изключение на вносителя, не бе на мнение, че сливането ще подобри дейността и на военното, и на цивилното разузнаване. Такъв тип промени би трябвало да се правят след задълбочено проучване по темата и съгласуване с експерти от службите, с професионалната гилдия, с представители на съюзническите служби и след надлежно  разписана експертиза за това какви биха били предимствата и недостатъците. За първи път съм в парламента и ми прави впечатление, че голяма част от законопроектите се предлагат на политическо ниво, а е по-малка тежестта на експертизата. А по ключово важни закони като тези по сигурността е нужна и вътрешна, и външна експертиза. И не на последно място, от партньорските служби, с които работим. Точно затова на този етап една идея за сливането на двете разузнавания не е разумна. Което не означава, че в бъдеще не би могло да бъде поставена на дневен ред.
Очаквам в общия закон за националната сигурност между първо и второ четене да бъдат внесени различни подобрения. За мен най-уязвим е именно този координиращ закон, защото той е свързващото ниво между другите закони. Законът за военното разузнаване е много важен за стабилността на самата служба „Военна информация“. Много важно е обществото да разбере важността на темата за националната сигурност за социалната и за гражданската среда, за икономиката, жизнено важна за всекидневието ни и за нея трябва да осигурим съответните ресурси. Темата за националната сигурност не трябва да разделя политическите сили в парламента, а да ги обединява.
В този смисъл за нас е изключително важно тези, които ще оглавяват отделните разузнавания, да бъдат абсолютни професионалисти с дългогодишен стаж от 10-15 г. в системата. За разлика от МВР, където можем да си позволим министърът и заместниците му да са политически лица, което дава и позитивен подход в управлението на системата, що се отнася до назначенията в Министерството на отбраната и конкретно във Военното разузнаване, е важно те да са сериозни професионалисти, с достатъчен опит и изначално познаване на системата и които с размах ще съумеят да управляват. А не да се налага дълго да се адаптират към нея. 
Затова фигурата на върха на Военното разузнаване трябва да е не политическа, а професионална. Защото е много важно самите служители в системата на отбраната да имат възможност за кариерно развитие. И ние като законодателна власт трябва да поощряваме мотивизационните механизми за развитие в Министерството на отбраната. В системата на отбраната имаме достатъчно добре изградени професионалисти, натрупали и оперативен, и управленски опит в нея. И те биха били по-полезни за позиция на ръководител на служба „Военна информация“, като по никакъв начин не подценяваме личните качества на заявената кандидатура на г- Йордан Бакалов.  Но жизнено важно е да се обърне внимание на професионалния ешелон в системата на отбраната.

 

 

Най-ново

Единична публикация

Избрани