Михаил Григоров
Преди 11 г. в Главната квартира на НАТО в Брюксел беше издигнат българският трибагреник по случай подписването на Северноатлантическия договор и приемането ни в Алианса. По този повод разговаряме с генерал-майор о. р. Съби Събев, който е председател на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ и главен експерт във Военна академия „Г. С. Раковски“ в Института за перспективни изследвания за отбраната.
– Господин генерал-майор, какви са ползите за България от членството в НАТО?
– Този въпрос беше задаван още при приемането ни в Алианса, но може да бъде зададен и сега. Отговорите, които се даваха тогава очевидно, са позабравени. Аз мисля, че ползите за България са огромни. Преди всичко с по-малък финансов ресурс страната ни е гарантирана на сто процента във военната сигурност и националната отбрана. Заедно с останалите държави – членки всяка страна е по-силна, отколкото самостоятелно да се грижи за националната си отбрана, да изгражда въоръжени сили с целия комплекс от способности, които са необходими.
Самото присъединяване към евроатлантическата общност носи много дивиденти в политически и икономически план, макар че НАТО като организация не е като Европейския съюз, за да носи преки икономически ползи. Разбира се, сигурността, която гарантира членството, подобрява инвестиционния климат и доверието в страната в международен план. Освен това европейските ценности и идеали, които се споделят от всички държави членки, са и наши ценности. Много по-естествено и по-близко е партньорството ни и с отделните страни членки, както и между нас и организацията като цяло.
Ние ползваме и отделни фондове на НАТО като Програмата за инвестиции в сигурността, с които можем да изградим способности и инфраструктура на наша територия, за които самостоятелно бихме хвърлили значително повече ресурси.
– „Безмер“, например…
– И „Безмер“, и „Граф Игнатиево“, и новите командни, свързочни и координационни центрове, които предстои да се изградят в скоро време. Тези неща ни представят в много по-благоприятна светлина, отколкото ако бяхме сами. Освен това можем да ползваме и експертизата на НАТО и по въоръжаването и по изграждането на способности, вместо да го правим самостоятелно и да вземаме инвестиционни решения, които в крайна сметка може да се окажат погрешни. Това е, най-общо казано, има и много други ползи.
– Някой представя ли си реално какво означава да излезем от НАТО, защото се чуват такива абсурдни призиви и то 11 години след приемането ни?
– Вижте какво, не е проблем за всяка една държава членка да излезе от организацията. Въпросът е какво ще прави след това. Тук трябва да отбележим, че тези медийни и публични внушения се породиха в началото на 2014 г. във връзка с руско-украинската криза. Дотогава нямаше по-видими или по-масови призиви за излизане от НАТО. Някои партии и политически дейци повдигат този въпрос най-вероятно и поради чужди внушения, което в крайна сметка дори е комично. Какво означава да се задава този исконен въпрос, след като повече от 10 години членуваме в организацията и ползваме съюзните гаранции в сигурността и отбраната. Дори хипотетично да си представим, че България прекрати членството си, ще трябва добре да се помисли какво следва от тук нататък. Може ли страната ни да отдели такъв финансов ресурс, че да може да модернизира и да има такава армия, с която да гарантира сигурността си, така както го прави организацията. Или трябва да търсим начин да се присъединим към друг съюз. Може би внушенията на тези, които повдигат този въпрос, са в тази посока.
Аз считам, че такъв дебат у нас е не само излишен, но той отправя и някои негативни сигнали към всичките ни съюзници. Имаше две държави – Франция и Гърция, които направиха такъв опит, но те излязоха само от Военния комитет на НАТО. Впоследствие и двете се върнаха там. Така, че всички тези, бих казал, неадекватни внушения трябва да се приемат повече на шега, отколкото като нещо, заслужаващо внимание.
– Защо трябва да направим всичко възможно сами да си пазим въздушното пространство, а не да разчитаме на външна помощ, макар и от НАТО?
– Отговорът на този въпрос е много логичен. Способностите, които притежава НАТО като отбранителен съюз, са способностите на отделните страни членки. Ако една или повече държави възприемат подход на съкращаване на въоръжените сили, да се лишават от базови способности, които в мирно време трябва да гарантират суверенитета на въздушните, морските и сухопътните граници, тогава НАТО ще изпадне в много „интересна“ ситуация. Ще има страни, които трябва да предоставят такива способности на другите, които не ги развиват и по този начин тези другите остават изцяло консуматори в организацията.
Клаузите на Вашингтонския договор не допускат това. Те изискват всяка страна да развива своите способности в зависимост от ресурсите, с които разполага. Тук, за България, важи един друг контекст, защото откакто имаме военновъздушни сили тя сама осигурява въздушния си суверенитет и сега в 21-ви век, ако изпаднем в положението на Прибалтийските републики, би било много жалко и негативно за всички останали съюзници.
Аз считам, че стратегическият разум у нас няма да допусне това нещо и в крайна сметка политиците добре ще разберат какви послания ще изпрати България, ако се лиши от такива способности.
През 2012 г. трябваше най-късно да се вземе решение и да се избере нов изтребител. С разчет до 2015 г. да разполагаме вече със съвременен, оперативно съвместим изтребител, който да може да действа съвместно с другите авиационни сили, които биха могли да бъдат на територията на страната. За съжаление това решение закъснява. По този въпрос се прояви стратегическа недалновидност на политическо ниво. Военните осигуряваха своята експертиза, доказваха необходимостта от това, но за жалост политиците като че ли не вземат насериозно тази експертиза. А е крайно време да се вземе решение, защото ако през тази година то не се вземе, макар и за ограничено количество нови изтребители, по-нататък вече може да настъпи неуправляем срив на системата за ПВО на страната. И да стигнем до положение да търсим друго решение.
– Не са ли малко пресилени коментарите около решението на НАТО на срещата в Уелс за укрепване на източния фланг на организацията? Заговори се едва ли не за вероятността от нова война.
– Когато се намеси пропаганда, инспирирана от други сили, винаги може да се получи така. Трябва да кажа, че взетите мерки отговориха на очакванията на редица страни от източния фланг на НАТО – Прибалтийските държави, Полша, Румъния. Те имаха надеждата, че на тяхна територия ще бъдат дислоцирани нови сили на НАТО. Алиансът обаче се въздържа от това в контекста на договореностите си с Русия, за да не се нагнетява още повече напрежението и да не се изтълкува, че това са едва ли не агресивни мерки. Приет беше много по-гъвкавият подход чрез развръщане на сили за учения и тяхната ротация, за да се уверят източните членки на организацията, че сигурността им е действително гарантирана. И в същото време да не се дава повод за оценки от типа, че НАТО премества основната си военна мощ на изток, което е пряка заплаха за Русия. Друг е въпросът, че ако не беше руско-украинският конфликт, анексията на Крим и това поведение на Русия, голяма част от тези мерки нямаше да бъдат взети. Те се предприеха, главно за да се убедят източните членки на НАТО, че сигурността им е гарантирана така, както е записано в договора, подписан с тях и с останалите съюзници.
Прибалтийските републики разполагат с много ограничени способности. Полша независимо, че притежава повече възможности също изрази желание за защита на въздушния й суверенитет от НАТО, отчасти и Румъния. В тази ситуация НАТО се принуди да развърне първоначално малки авиационни формирования, които да засилят въздушния суверенитет на тези страни. България това не го поиска.
Със създаването на силите с особено висока готовност с численост около 5000 души, което беше решено в Уелс, които могат за 48 часа да се развърнат, и превантивно, във всяка страна, НАТО показа на тези страни, че може да взема адекватни мерки при възникване на всяка заплаха от събитиен характер, както стана в Украйна.
Тук е правилно да се постави въпросът и от страните членки и от НАТО по какви причини Русия засилва така военната си мощ по границите с Украйна и на Кримския полуостров. Защо засилва многократно и военноморската си присъствие в Черно море и с какви цели. И Русия би следвало да даде отговор, а не да заявява, че това си е нейно право и където си реши, там ще си разположи силите. Ако и НАТО направи същото, това ще бъде повече в областта на конфронтацията, отколкото в сферата на мирното урегулиране на тези проблеми на сигурността.
Центровете за командване и координация, които се изграждат в 6-те страни в мирно време, ще координират провеждането на ученията на НАТО. А с намаляване на оперативното темпо в Афганистан въпросът с ученията и изграждането на максимална оперативна съвместимост е особено важен за Алианса. Поради това е и големият брой учения, които започват от тази година не само в източните страни членки на организацията, но и в другите. И това вероятно ще продължи в контекста на инициативата за Свързаност на силите.
– Какви са оценките за нас в НАТО?
– НАТО е организация на независими държави и тя никога няма пряко да каже на обществото и на държавното ръководство, че дадена страна е много зле и не допринася адекватно към колективната отбрана на организацията. Алиансът си има механизми, които действат чрез периодичните прегледи на състоянието на способностите и колективното отбранително планиране. Принципът е доброволен. Всяка страна доброволно приема определен брой цели в зависимост от нейните способности, националните планове за развитието на въоръжените сили и потребностите й да приеме колективни цели, с които да осъществява приноса си към колективната отбрана. В това отношение в тези прегледи, които се правят преди да се разработи и приеме нов пакет от цели за способностите на всяка страна членка, ясно и по обективни критерии се разбира какво е изпълнението на всяка страна.
Такава оценка имаме и ние. Тя е отразена и в доклада за състоянието на Въоръжените сили приет от Министерския съвет, където се казва, че ресурсите за отбрана, които България отделя са значително недостатъчни. При възприети 2 процента от брутния вътрешен продукт всички знаем какво е състоянието за тази година и прогнозата за следващата, където става дума за още по-голямо намаление.
Считам, че това е недопустимо и държавното ръководство трябва да направи съответните корекции. Надявам се, ако не през тази година, то през следващата това да се случи, защото по този начин изпращаме много негативен сигнал към организацията. Ако всяка страна членка на НАТО тръгне в тази посока, това не е добре за организацията като цяло. Има и други европейски страни, които вървят по този път. Другият наш проблем е закъснялата модернизация. Не може след 11 години членство в НАТО да нямаме съвместими технологично и технически средства, необходими в съвместните операции със съюзниците. Става дума за средства на Военноморските и Военновъздушните сили и на Сухопътните войски. Това повече не може да се търпи. И изглежда изключително несериозно от една страна членка на НАТО да продължава с остарели основни средства на въоръжение и оборудване.
Ако се наложи да се действа с авиация, трябва да сме наясно, че ще се наложи нашите изтребители да кацнат, за да не създават проблем на останалите, ако се действа в нашето въздушно пространство. Не можем да ги изпратим и извън страната. Нямаме собствена национална система за опознаване „свой – чужд“. Не сме усвоили натовските режими за опознаване „свой – чужд“ за военно време, защото нямаме необходимото оборудване. Необходимо е да се модернизира и радиолокационната система за наблюдение.
Държавата много сериозно трябва да оцени днешната ситуация, да се вземат адекватните решения. Процесът не е за една-две години. Ако успеем до 2020 г. да изпълним това, което сега сме планирали, то ще бъде адекватно и ще бъде оценено от НАТО и от съюзниците. А от там нататък ни чакат още много неща. В Алианса вече постъпват изтребители от пето поколение, ще трябва един ден и ние да се присъединим към това.
