Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Подводни командоси атакуват дълбините

[post-views]

Андрей Рангелов

vodolaz_
Задачите се изпълняват по най-бърз начин.
Обхождане на район под водата и търсене на потънала техника демонстрираха по време на занятие на дунавския бряг водолазите от Сухопътните войски. Те действаха като истински подводни командоси, които атакуваха дълбините, за да изпълнят задачите под погледа на заместник-министъра на отбраната Орхан Исмаилов, командира на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев и трийсетина журналисти.
Наглед спокоен в слънчевия ден, Дунавът на километър 579  край Белене

криеше опасности и рискове

Водите на реката бяха студени – едва 8 градуса над нулата, а течението беше бързо – 0,8 м в секунда. Видимостта под повърхността беше едва 40 см и водолазите трябваше да работят направо пипнешком в подмолите.
Екипът от военното формирование 28880 в Белене предварително беше подготвил района от реката, като беше обозначил работния участък с шамандури. На различните етапи от занятието водолазите използваха надувна гумена лодка, а встрани военен катер се бореше с течението, за да се задържи на едно място.

ismailov_vodolazi
Заместник-министър Исмаилов похвали изявите на водолазите.
Задачата на водолазите, които бяха дошли за сбора от формирования в Белене, Стара Загора, Казанлък и Варна, беше да демонстрират търсене и изваждане на потънала техника и предмети от реката. За целта те трябваше да прокарат така

наречената пътна нишка

да се движат по нея на различни дълбочини, да извършват практическо спускане и изплуване с въздушно водолазно снаряжение. Сред задачите им беше също спускане от плаващо средство, подводни инженерни работи, търсене на потънали предмети и аварирала техника.
За да бъде открито нещо загубено сред талазите, се използват главно два метода – тралене от плаващо средство или обследване на района от водолази. В занятието беше приложен водолазният вариант. Гмуркащите се бойци трябваше да открият потънал предмет, за който предварително се знаеше само, че е в обозначения с шамандурите работен участък.
Движейки се сред системата от ходови въжета и прилагайки така наречения паралелен способ, водолазите буквално опипваха всяка педя от дъното в търсене на изгубената под водата вещ. Когато достигаха границата на работното поле, преместваха шамандурата с нейната котва на 2 м надолу по течението. Така

нито сантиметър от дъното

не остана необследван.
В един момент в средата на работния участък от водата изплува малък червен буй. По този начин водолазите обозначиха мястото, където бяха открили търсения предмет. В следващия момент те започнаха да се приближават към брега.
Движението във водата става трудно и бавно, защото върху водолазите въздейства силно течение, което затруднява работата им, коментираха от военното формирование. Затова за работа в такива условия се използват опитни водолази, които не биха се притеснили и разконцентрирали дори при влизане на вода в маската или трудности с удържането на дихателния апарат.
Без проблеми водолазите стигнаха брега и взеха така наречения подемен балон. Те го отнесоха към дълбините, за да закачат на него открития потънаал предмет. Ориентираха се по ходовото въже.
Подемният балон всъщност е малък парашут. Снабден е с въжета и карабинери за удобно захващане на потъналия предмет. При подаване на въздух в балона той тръгва нагоре, към повърхността, със закачения към него предмет. Самото подаване на въздуха се извърши от брега. Този вид балони имат различна товароподемност, като този в случая можеше да повдигне 100-килограмова тежест.

vodolaz_lodka
Екипността е задължително условие в работата на водолазите.
Водолазите излязоха на брега. Към балона беше напомпан въздух и той бавно се показа на повърхността. След това не беше трудно откритият в дълбините предмет – масивна кръгла метална плоча, да бъде извадена на брега.
Последва

нова трудна задача

Екипът трябваше да извади от реката потънала техника. Тя беше открита чрез тралене на дъното. Технологията е проста, но ефективна.
Тралът се закрепва на теглителните куки на катерите и участъкът от реката се изследва при малка скорост в дадена посока. След като търсената техника беше открита в дълбините, мястото беше обозначено със зелен буй.
Дойде отново ред на водолазите. Те трябваше да осигурят изваждането на техниката на брега.
С лодка водолазът беше откаран до обозначеното място и се спусна във водата. Под повърхността той прекара пътна нишка и я закачи на най-подходящото място за буксиране на потъналата техника. Извличането й щеше да се извърши чрез лебедката на паркиран на самия бряг военен камион.
По пътната нишка друг водолаз отнесе буксирно въже в дълбините и след известно време успя да го закачи за потъналата техника. След като боецът се върна на брега, започна самото извличане. Лебедката бавно

навиваше въжето

и от водата плавно излезе авторемарке. Смятаме за успешна операцията, когато потъналата част вече е на брега, на сухо, казаха от формированието. Така занятието приключи. Дойде време водолазите да отдъхнат след напрегнатия учебен ден.

nachev_vodolazОпитът снижава риска

Като знаем какво правим, рискът е по-малък, свеждаме го до минимум, защото сме професионалисти с по 8 до 10 години като водолази в армията, казва един от участниците в занятието и ръководител на водолазната дейност – сержант Георги Начев от в. ф. 28880 в Белене. Това е една от обикновените ни дейности като водолази, нормална работа, допълва скромно той.
При работа водолазите първо разузнават мястото, където ще работят. После го обозначават, правят така наречените „полигони“. Подразделението, в което служи сержантът, съществува повече от 30 години.
Водолазите са участвали в различни мисии, например през 2006 г. при наводненията по река Дунав, в Нова Черна, при Тутракан. В района на Белене и съседните дунавски общини основно извършват издирване на удавени хора, търсене на потънали предмети.
Водолазите помагат и на хората при запушване на шахти, действали са с подобни задачи и в затвора на остров Персин. Имали са съвместни занятия с Военна полиция, както и със свои колеги от леководолазната школа (ЛВШ) във Варна, където всички преминават курс.
Не само работата на военния водолаз е трудна. Не е леко въобще да влезе човек в тази професия. Трябва,първо, да се премине много сериозен медицински преглед, казва сержантът. Това е едно сериозно „сито“. През него периодично преминават и действащите водолази.
На всеки 6 месеца имаме такъв преглед във Военната болница във Варна, споделя сержантът. После, ако човекът издържи прегледа, отива на курс в ЛВШ, който е около два месеца – по равно теория и практика. Който издържи – продължава да практикува тежката водолазна професия.
Практическите занятия включват предимно плувна подготовка и физически упражнения. Всичко това е под непрекъснат лекарски надзор.
Преди всяко спускане под вода водолазите преминават медицински прегледи. За професията ни се иска и здрава психика, защото, например, гледката при търсене на удавници не е за всеки, изтъква сержант Начев.
Освен участието в издирвателни работи във водите на Дунава, водолазите от формированието непрекъснато поддържат форма с тренировки. Колкото до екипировката им, „не е последна дума на техниката, може да се желае повече, но такива са реалностите“, споделя сержант Начев.   
Той е в армията от 1998 г. Влиза в строя като един от първите кадрови войници. След това служи като сапьор и разузнавач 5 години. После става водолаз. Просто ми допада предизвикателството, обобщава сержантът.

jena_vodolazЕдинствена в строя

Тя е единствената жена-водолаз в армейските редици. Но служи наравно с колегите си – мъже вече немалко години.
Цял живот се занимавам с плуване, споделя редник Мария Котовска, която е водолаз в 61-ва Стрямска механизирана бригада. Животът й досега е преминал в басейните, из водоеми и реки. Тренирала е плуване, после е завършила спортно училище в Стара Загора. Естествено – с профил плуване. Моят живот е във водата, казва с усмивка.
А дали е трудна професията на военния водолаз за една жена? С такива колеги – не, категорична е тя, посочвайки към другите участници в занятието край Белене.
Още си спомня „бойното си кръщение“ – първото й влизане в Дунава. Течението било доста силно. Въжетата се оплели, но колегите веднага й се притекли на помощ и по-нататък всички плували безаварийно. Психиката трябва да е окей, защото паниката е лош враг, изтъква редник Котовска.
И приятелят й, с когото живеят на семейни начала, и малката й 5-годишна дъщеричка, одобряват професията й и се гордеят с нея. А  дали би насърчила детето си един ден да тръгне по нейните стъпки в трудното водолазно поприще? Да, тя вече започна да плува, заявява с усмивка редник Котовска, която във водата се чувства също толкова комфортно, колкото и на сушата.

andrei_bocev
Генерал-майор Андрей Боцев
Сухопътни войски: В готовност са 67 модула

От всичките 95 формирования в Българската армия за действия при бедствия и аварии 67 са на Сухопътните войски, каза генерал-майор Андрей Боцев. От тези модули 17 пък са специализирани за реагиране при наводнения.
По думите на командира на СВ, освен 24-те лодки, които ще бъдат доставени на войските по решение на Министерския съвет, пехотата ще се сдобие също с моторни триони, помпи и друго оборудване и екипировка, необходими за спасителните дейности. Голяма част от това имущество ще бъде вложено в модулните формирования, то ще се разпредели в районите, където сме имали най-много проблеми, обясни генерал-майор Боцев.
Прогнозната цена на всяка една от 24-те лодки е 6000 лв. Те са с извънбордов двигател, по-нова модификация от тази, която беше демонстрирана на занятието край Белене.
Само през тази година СВ са участвали с повече от 150 воини в различни спасителни акции, например след взрива в завод „Миджур“, както и при снежното бедствие в Смолян и Асеновград. Формированията са отворили над 150 км пътища сред преспите в Родопите, като доставяха храна и вода на населението, и осигуряваха работата на аварийните екипи, възстановяващи електрозахранването.
Разходите ни са над 48 000 лв., като на всяко тримесечие правим отчет, даваме го на МО, които го предават на държавната комисия за бедствия и аварии, заяви командирът на СВ. Така разходите се възстановяват на войските.
Генерал-майор Боцев заяви, че в 46 от общо 70 международни учения за тази година, които са планирани още през 2014-а, участват воини от СВ. Може би от 10 години имаме съвместни тренировки, не само с войски от САЩ, но и от други членове на Алианса, заяви генерал-майор Боцев. В проявите обикновено участват също грузинци, украинци и представители на други страни, които не са приети още в НАТО.
Формированието във Враца се развива съгласно плана, който сме набелязали, каза генерал-майор Боцев. В момента там се води редовен учебен процес. Вече са назначени 200 човека. Други 35 ще влязат в строя през юни, като за тези места има 2000 кандидати. Формированието поддържа и 4 екипа за действия при бедствия и аварии – за наводнения, за зимни условия, за пожари и за унищожаване на боеприпаси.

фото Красимир Тодоров

 

Най-ново

Единична публикация

Избрани