Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Паметта – самоличност и самозаличаване

[post-views]

Веселина Лозанова

film_alisВ конкурсната документална програма на София филм фест един особен филм – „20 000 дни на Земята“ в 4 прожекции събра музикални фенове, любопитковци и хрътки на фестивала – с факти, измислици и фантазия. 20 000-ят ден от живота на Ник Кейв нанася щрихи от неговото детство (чрез сеанси при психоаналитика), младост (чрез неговия дневник и манията му да описва времето), творчески развои (събрани в лентите на старите архиви) и споделени случки (с призрачни спътници по пътя между студиото и дома). Така за рокендрол звездата е показано най-важното – паметта. Спомените, митологизирани в песни, песните, на чиято повърхност като китове, големите идеи подават гръб за малко и после пак потъват.
Темата за паметта обаче градира в нещо голямо. Нещо драматично. Нещо, за което Джулиан Мур е наградена с „Оскар“ и още няколко отличия, не без причина. Филмът „Все още Алис“, създаден по едноименния нюйоркски бестселър на Лиса Дженова, взе дъха на много зрители с неподсладена изказност. Реалистичен, чак ти увисва на гърлото. Болестта на Алцхаймер, каквато е спътницата на Мур, няма да ви бъде предоставена по изтънчен или завоалиран начин. Дали заради максимална близост към първообраза, или по съпреживяната борба с времето и на един от режисьорите Ричард Глацър (чиято кончина е 2 седмици след заветната статуетка на Джулиан и е със също толкова фатална диагноза – АЛС (амиотрофична латерална склероза), филмът не ни възкачва повече от партерния етаж на реалността – животът такъв, какъвто е. А в него хепиенд няма. В случая – смъртоносно разпадане на минало и настояще в бъдеще време. Докато не се стигне до бялото.
Човек си мисли, че спомените за важните неща от живота няма да си отидат, дори когато всичко останало започне да тлее. Но човешкият организъм има способността да се разпада по най-мъчителни и неразрешими начини. Отличният професор по лингвистика, каквато е главната героиня на филма, е атлетична жена на 50 години с блестяща памет не само за научни трудове, имена и дати. До момента, в който забравената рецепта не се превърне в симптом, а процесът в – the art of losing. 
В лекцията си пред други болни, героинята д-р Алис Холанд започва с цитат от Елизабет Бишъп: „В изкуството да губиш, се става майстор лесно, че толкова неща създадени са просто, но загубата им не е, не е беда трагична.
Аз не съм поетеса – казва героинята – аз съм личност, която живее с ранно възникнала болест на Алцхаймер и като такава се сблъсквам с усвояването на изкуството да губиш всеки ден…  Всичко, което съм натрупала, всичко, за което съм работила толкова упорито, сега изчезва, срива се. …Както можете да си представите, това е ад. Но става по-зле. Кой би могъл да ни приеме на сериозно, когато ние сме толкова далеч от това, което сме били някога? Ставаме жалки, неспособни, смешни. Но това не е кои сме ние, това е нашето заболяване. Най-съкровеното ми желание е моите деца, нашите деца – следващото поколение – да не се сблъскват с това, с което се сблъсквам аз.“

И тук се задейства силата на болестта и генетичната обвързаност. Мисълта, че не просто се разрушаваш, но си и разрушител, защото си го предал нататък. Поставяне на трагичен край, в условия на така или иначе предизвестения край на живота.

Наградите 

Наградите на Международният филмов фестивал на София са важни знаци накъде върви световното кино. Филми от всички краища на света се съревноваваха в 11 категории. Начело като безспорен фаворит с 4 отличия, излезе българският филм „Урок“. Сред наградените са „По необясними причини“ (най-добър режисьор), „Илда“ (с диплом), „Млади сме, силни сме“ (специална награда на журито), „Гинка“ (награда JAMESON за български късометражен филм), „Врагове“ (с диплом),  „Образът на мълчанието“ (награда „Милениум“ за най-добър документален филм), „Остров на разбитите души“ (диплом от документалното жури),  „Следвай гласа ми“ (награда „Домейн Бойар“ за най-добър балкански филм), „Аферим!“ (диплом от балканското жури),  „Защо аз?“ (най-добър балкански филм, награда от Гилдията на българските кинокритици),  „Събирач на трупове“ (с почетен диплом),  „Без граници“ (най-добър филм от Международния конкурс с награда от младежкото жури на фестивала). 
Търсете тези филми по кината следващите месеци, защото ще ви предложат незабравими духовни посоки на емоционалните преживявания.

Най-ново

Единична публикация

Избрани