Росица Цонева
Полковник доц. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м., FACS е заместник-началник на ВМА по диагностично лечебната част. Специализиран е в областта на коремната хирургия, чернодробно-панкреатичната хирургия, лапароскопската хирургия, спешна хирургия, чернодробна трансплантация и интраоперативна ехография. С много специализации в чужбина. Началник на Клиника по „Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология“ и на Катедра „Хирургия“. Участвал е в много мисии. Президент на Балканския военномедицински комитет; на Българското научно дружество по военна медицина; член на УС на Научното дружество по спешна медицина; дипломиран член на Американското дружество на хирурзите FACS.
– Полковник Мутафчийски, дългото и натрапчиво медийно говорене за задълженията на ВМА не изкриви ли образът й? В това време много хора се лекуваха и излекуваха в нея…
– Вярно е, че Военно- медицинска академия беше представяна в неблагоприятна светлина. Но това беше свързано с определени фигури и лица от предишно ръководство, което няма да коментираме, защото върви следствие, очаква се доказване или отхвърляне на обвинения. Но какво става с ВМА? Наистина, някои пациенти решиха, че сега е моментът да се оплачат от неблагополучия в лечението или при благополучно лечение защо пък да не се оплачат от даден лекар… Като заместник-началник на ВМА имам поглед върху всички жалби. Това, разбира се, оставя горчилка у мен, защото тези хора са претърпели успешни манипулации, избрали са сами да дойдат тук. Някои дори се оплакват, че достъпът до ВМА е труден. Разбира се, повечето от нашите звена, които са успешни, са изключително натоварени и пациентите се записват за 2-3 месеца напред. А е известен фактът, че българският пациент е разглезен. Той иска от днес за утре да се запише за доктор. Това в цивилизования свят е невъзможно. Например, във Великобритания от записването до приема минават три месеца, а до операцията – осем. Спешните случаи във ВМА наистина ги приемаме веднага и потокът не е намалял, въпреки публикациите, че драстично е намалял приемът на болни и спешно болни. Но мога съвсем отговорно да кажа, че пациентите дори се увеличават – за януари с 200 пътеки повече в сравнение с м.г., за февруари – около 250 пътеки повече, за март – около 150 повече, а миналогодишният март имаше доста сериозен прием. Това са сухи числа, но това са и спасени човешки животи и здраве на хора от всякакви прослойки в България, не само на служителите от системата на отбраната, контингент на ВМА, който трайно се задържа около 8% от всички лекувани. Затова Военна болница отдавна е със свое национално значение и има място в здравната карта на България. И отдавна е последна инстанция в лечението на много от заболяванията. Няма спадане на приема, няма спад в интереса към болницата, доколкото някои медии го тиражират. Но остана горчивината за лекарите.
– Това отвори ли врата за някои лекари към чужбина и частните клиники?
– Нямаме желаещи да напускат ВМА. Често се говори за велики имена в хирургията и в други специалности. Но нека да излезе един лекар от тази болница и да отвори кабинет срещу нея. И тогава ще видим дали това голямо име е изпълнено със съдържание. Тези големи имена в голяма част дължат тежестта си и на това, че зад тях стои тази сграда с традициите си и със страхотния си авторитет сред българските граждани. И с възможностите на тази уникална за България болница. Така че много колеги са доволни да работят във ВМА, да дават всичко от себе си за нея и да работят в такъв комфорт от възможности за своите пациенти, от подготвени екипи. ВМА си остава притегателно място за българските лекари, независимо от примамливите оферти на частните медицински заведения. Там се подбират случаите и пътеките за по-лесно изкарване на печалба, за което и са създадени. Сериозната медицина невинаги е печеливша медицина. Въпреки че като мениджърски екип трябва да балансираме и не само да пазим авторитета на ВМА като последна инстанция, но да се грижим и за финансите. Не може да се работи повече по досегашния начин. За 6 месеца сме свалили дълга с 30 млн.лв., сега той е 95 млн.400 хил. лв. Това означава, че не сме натрупвали нови дългове, плащали сме си актуалните разходи и сме намалявали стари задължения. А песимистични гласове пророкуваха, че ВМА е обречена и каквото и да прави, не може да излезе на печалба и да се измъкне от това блато. Готов съм да споря с всеки, който го твърди.
– Изпълзя дори слух, че приватизацията е панацея?
– Как да се приватизира, когато това е първостепенен субект за националната сигурност на България. ВМА има уникално значение за Въоръжените сили, за осигуряване на нормалната им дейност и участва активно в личната сигурност на всеки български гражданин. Защото грижата за здравето на всеки българин е елемент от сигурността му. И това не е никакво клише.
– Има ли разлика в перспективите на един млад лекар за кариера на военен медик днес в сравнение с 1990 г., когато започнахте работа във ВМА? И какви са мотивите му да сложи пагон?
– Има голяма разлика в ситуацията между 90-а и сега. Тогава самите служители тук бяха предимно офицери. Сега това е дори малко екзотично, защото има клиники без нито един офицер. От гледна точка на перспективата в кариерата на военния лекар – и сега тя не е ясно очертана. Днес има по-голяма конкуренция, но това е добре. Защото в нея узряват добрите кадри и тя е стимул за хората с хъс да се развиват. Шансовете спокойно „да си изкараш“ до старини, бяха повече преди. Сега ни притискат и самите пазарни механизми в здравеопазването, и самата динамика в ролята и функцията на ВМА в национален мащаб, младите колеги се доказват с повече усилия. Но ми се ще да имаме по-ясна кариерна перспектива. Когато един млад колега ме пита дали има смисъл да става офицер, отговарям автоматично, че има смисъл. Защото никога не е стоял този въпрос и нямам момент от биографията ми на офицер, от който да се срамувам. Но от неговата гледна точка е различно, защото вече няма социалната сигурност за жилища и социалните придобивки се стопяват… А военните лекари са ощетени и от Закона за отбраната, като нямат право на частна практика, както и на редица други неща. Те изпълняват по-рискови функции, отколкото един цивилен лекар. И би трябвало да са с по-специален статут, защото всяка държава си уважава и цени военните лекари и военната медицина. Защото те са абсолютен авангард в обществен смисъл. С нашите лични усилия успяхме да въплътим опита си от мисии.
– Завоюваха ли военните ни медици име сред колегите си от Алианса?
– Военната ни медицина след ротацията на над 600 медицински специалисти в мисии в Ирак и в Афганистан си създаде име сред военномедицинските среди на страните от НАТО. Имаме завоювано име и в България, докато преди години за военните лекари се говореше пренебрежително. Дори не се схващаше разликата между военната и цивилната медицина. А сега благодарение на многото ни изяви в цивилни научни форуми много колеги видяха, че има разлика и че опитът ни е дори революционен и има място в цивилната ни практика. След толкова години служба в мисии военната медицина е и лицето на армията ни в НАТО. Българските екипи от лекари съвместно с колеги от други страни – испанци, гърци, французи, канадци, доказаха, че са на абсолютно високо ниво.
– Какво предстои сега пред ВМА?
– Военна болница в момента не крепи положението да не потъне. Имаме ясно виждане как да се развива. Реорганизирахме Клиничната лаборатория, което повиши ефективността й двойно. Тази седмица стартира инвазивната кардиология, която очаквахме от години. Сега вече и ВМА затваря този цикъл и има своя първи пациент. Това е богатство не само за контингента на ВМА, който се ползва от дейностите на болницата безплатно, но сега ще има и тази услуга. Продължава трансплатационната програма в още по-високи темпове. Имаме достатъчно подготвени екипи.
– Как работите с военните лекари в частите на армията?
– Като наши служители те имат право да бъдат на курсове във ВМА безплатно по всяко време. Програмите за повишаване на квалификацията, които за цивилни и външни за ВМА лекари струват по няколко хиляди лева, за военните лекари са безплатни от т.г.
– А вие лично какви професионални планове имате?
– Участвам сега в конкурс за професор. Защитих втората си дисертация за най-съвременните методи за лечение на най-тежките коремни заболявания и травми, резултат от опита ми от Афганистан. Този опит приложихме тук и има смисъл да се обобщи и покаже за първи път у нас. Издаваме и монография за съвременната философия на военната хирургия до седмица, също породено от опита в мисии.
