Андрей Рангелов
Тя е еднакво усърдна и сред опасното огнище на химическо или радиационно поразяване, и на футболния терен. Защото подхожда към военната си професия и към спортното си хоби с отговорност и хъс, със сила и воля. Така успява да печели и професионалните, и спортните битки – от воле! Разбира се – заедно с колегите си, защото е отборен играч.
От седем години редник Милена Любенова е химик-разузнавач в ротата за ядрена, химическа, биологическа защита и екология в Горна Оряховица. Откакто е постъпила, е в екипажа на машината „Маяк“. С колегите си разузнава за бойни отровни вещества, за радиационно и химическо заразяване.
Родом е от Видин и идва в Горна Оряховица, когато започва да учи висше образование – начална педагогика. В последствие обаче реших, че трябва да започна работа, кандидатствах в поделението и бях приета, казва момичето в униформа. Сред роднините си няма военнослужещи.
Военната професия ме привлича, защото е по-различна от другите и има много интересни неща, които извън армията няма как да се научат, казва редник Любенова. Аз съм малко по-мъжко момиче и тези неща ме влекат, обяснява с усмивка.
Не я плашат и трудностите – физическите натоварвания, това, че военнните са на разположение непрекъснато, по 24 часа в денонощието. Свиква се, с времето се научаваш, споделя скромно.
Участва във всички занятия с подразделението си – полигоннни, сертификации. Не е била на мисия, но при възможност би отишла.
По думите й в действията на химик-разузнавача в огнище на поразяване е най-важното човек да бъде мобилизиран, да спазва заповедите на командирите и на началниците си и да бъде сигурен в това, което върши.
Засега не смята да се връща към педагогиката. Настроена е да се развива във военната професия, защото за седемте години, откакто е под пагон, не само не се е разочаровала, но службата все повече я привлича. „Много съм доволна, резултатите са високи. Всяка година става все по-добре и по-добре“, признава редник Любенова.
Харесва й също това, че с колегите й са единни, а командирите се отнасят добре и равностойно с всички – и с мъжете, и с жените в строя. Подкрепя я и приятелят й, с когото живее.
Момичето в униформа си има и хоби, което й носи удовлетворение и слава – футболът. Играе десен външен халф, дриблира, финтира, центрира и самата тя бележи много голове. Доскоро е тренирала във великотърновския „Болярки“. Играла е и в националания отбор.
Редовно участва във военни първенства. Тъй като поделението няма собствен тим, се състезава за „Стрямци 61”“– Карлово. Вече шест години поред този женски военен футболен отбор печели първите места. В първата и третата година от тези участия редник Любенова е голмайстор на турнира.
А как самата тя гледа на навлизането на жените в „мъжките“ професии и спортове? „Според мен е добре. Има много длъжности, които по-добре биха се извършвали от жени. Аз съм „за“ жените в армията“, категорична е редник Любенова. И с оптимизъм гледа в бъдещето, където я очакват нови професионални предизвикателства, нови мачове и нови победи.
фото Красимир Тодоров
