Цончо Драгански
От 22 март до 3 април на летище „Пловдив“ се проведе Европейски курс за усъвършенстване на тактическата подготовка на екипажите от военнотранспортната авиация. Участваха представители на Германия със самолет С-160 Transal, на Италия с C-130 J Super Herkules, на Франция с C-130 Herkules и на България с C-27 J Spartan. За създаване на по-реални условия се включиха самолети МиГ-29 от авиобаза „Граф Игнатиево“ и ПВО на българските ВВС, както и парашутисти от 68-а бригада „Специални сили“.
Изнесени бяха лекции, свързани с отработваните практически задачи. Накрая се състоя церемония по връчване на сертификати за завършване на курса. Обучението бе като продължение на миналогодишната тренировка на Европейската транспортна авиация пак на летище Пловдив. По този начин България се утвърждава като център за провеждане на курсове на екипажи от Европейската военнотранспортна авиация.
Полковник Петър Цолов завършва Военновъздушното училище в Долна Митрополия през 1989 г. – профил „летец-пилот“ на вертолет, училище за младши команден състав в САЩ през 1993 г. и Команднощабната академия на американските ВВС през 1999 г. Служи в 24-а авиобаза до 2002 г. и стига до командир на ескадрила. След тази година работи в Щаба на ВВС в различни отдели. От 2007 до 2010 г. е в Брюксел към Постоянното представителство на България към Европейския съюз. След това е отново в Щаба на ВВС. Сега е началник на сектор „Тактическа оценка и регламентиращи документи“. Полковник Цолов бе командир на европейския курс за усъвършенстване на тактическата подготовка на екипажите от военно-транспортната авиация.
– Господин полковник, бихте ли припомнили какви задачи бяха изпълнени по време на курса и срещнахте ли трудности, породени от метеорологичните условия?
– Задачите бяха по основните тактически умения на военнотранспортната авиация – операции на изнесено летище, кацане на нестандартни полоси, на грунтови полоси, полети на малка височина, полети в планина, полети за преодоляване на ПВО, полети за избягване на изтребители, десанти на парашутисти и хвърляне на товари, извършване на товарно-разтоварителни работи без гасене на двигателите. Метеорологичните условия не ни затрудниха. Единствено силният вятър повлия на парашутистите, които не можаха да тренират достатъчно, както и при хвърлянето на товари от въздуха. На останалите операции не бе повлияно.
– През миналата година, пак в Пловдив, се състоя тренировка на Европейската транспортна авиация. Признание за нас ли е провеждането на този курс и може ли да се приеме, че той е като своеобразно продължение на тренировката?
– Признанието успяхме да го постигнем с много труд, със страхотни усилия и висока мотивация от ВВС. Държавите оцениха възможностите на България за предоставяне на тренировка на екипажите на военнотранспортната авиация. И това най-вече надделя. По време на разбора на тренировката представителите на страните гласуваха и напълно, на 100 процента, ни определиха като постоянна локация и валидираха нашите способности. Следващата стъпка, която направихме, това бе да домакинстваме на този Европейски курс за усъвършенстване на тактическата подготовка на екипажите от военно-транспортната авиация.
– Може ли да обясните с какво този курс се различава от миналогодишната тренировка?
– При тренировка всяка една държава заявява какво иска да тренира. Събират се всичките желания, подреждат се, гледат се кои са общи, кои са индивидуални и се преценяват възможностите на страната, където ще се проведе тренировката. Решава се доколко ще се осъществят желанията на отделните държави. Докато в курса има методология, програма с академична и летателна част. Върви се по стъпаловидния подход, където се тръгва от едни полети към следващи и по-следващи. Определени бяха 9 летателни дни с 9 полета. Всеки полет съдържаше различен вид упражнение в него. И всички екипажи летяха по една и съща програма – едни и същи цели и задачи. Летяха с тактически инструктори, които водиха подготовката на екипажите.
– Как протичаха летателните дни по време на курса?
– Естествено, курсът започна първо с изпит на екипажите по техниките, тактиките и разработените процедури, за да бъдат допуснати до обучението. Защото няма смисъл да преподаваш на някого, когато той не е научил базите. Това, което инструкторите трябваше да преподават допълнително като лекции и като опит, тръгваше оттам нагоре. Всеки ден започваше с общи лекции. След което екипажите се разделяха, за да планират предстоящата мисия. Стремяхме се да им предоставим време за осмисляне на лекциите и тогава те да летят. След всеки полет се правеше всеобхватен разбор на всички действия на участниците.
– Какво беше натоварването на екипажите?
– Риск е да летиш на 50-100 метра височина, в планина, над водна повърхност, над полетата и отново да срещнеш планина, да кацаш, да излиташ, да хвърляш парашутисти… Просто разнообразието на задачите, които се изпълняваха в един двучасов полет, буквално изтискваха екипажите. Смело мога да кажа, че задачите бяха изключително трудни и много динамични.
– Доколко бе полезен този курс за нашите екипажи?
– Нашите представители ни казаха – за седем дни научихме повече, отколкото за пет години. Те научиха способности на самолет „Спартан“, които не са знаели, че съществуват. Научиха способности на авиониката, на оборудването. И научиха начини на летене, които не смееха да си представят.
– Каква е Вашата оценка за преминалото обучение?
– Въпреки голямото натоварване курсът протече много по-спокойно, отколкото учението през миналата година. Тогава бяха 10 самолета с 20 екипажа и имаше 20 полета на ден. Друго е с 6 екипажа, както беше планирано на курса, с 6 полета на ден. Сега беше много по-спокойно, много по-приемливо и много по-добре. Изключителен курс – изключителна подготовка. Инструкторите желаеха да предадат знанията и уменията си на останалите. Бяха невероятни, със страхотни познания и умения.
– Какво следва от тук нататък за екипажите от военнотранспортната авиация?
– Оттук нататък започваме всяка година да домакинстваме на поне един такъв курс. Най-вероятно поради голямото желание на държавите ще се наложи да приемем поне н два курса. Всяко едно домакинство струва средства, които трябва да бъдат осигурени. Те не са много и са напълно постижими. Замисляме как да предложим нови модели на подготовка в рамките на програмата, да развием и да предложим уникални за Европа способности, които засега не искам да коментирам, но, може би, до края на есента ще успеем да ги реализираме.
фото автора и Огнян Стефанов
