Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Химици градят казарма без лев от държавата

[post-views]

Андрей Рангелов

Да изградиш казармени сгради и съоръжения без лев от държавата, е нещо възможно, убеден е полковникът от запаса инж. Стойко Стойков. От септември 1973 г. до септември 1979 г. е бил командир на полка за химическа защита в Горна Оряховица. 
Неотдавна поделението, което в момента е рота за ядрена, химическа, биологическа защита и екология (ЯХБЗ и Е), чества своята 80-годишнина. Формированието е известно и като 

люлката на химическите войски

в България.
При идването ми като началник-щаб на полка това наоколо беше овощна градина, посочва към плаца и сградите Стойков. Строителните войски започнали да изграждат една по една постройките. Помещенията обаче останали голи, необзаведени. „Отивам при един голям началник в Габрово и казвам: Аз съм командир на полка, това ми е заместник-командирът. Голяма част от нашия личен състав в мирно и военно време ви помага, може ли да ни помогнете да оборудваме казармата“, спомня си Стойков. Шефът се зачудил защо точно при него, габровеца, са отишли. Но все пак набра 4-5 телефонни номера и… тук всичко беше направено за чудо и приказ – стаи за отдих, кабинети, библиотека, зала за събиране“, казва Стойков.
Пак така – къде самостоятелно, къде с помощ, военнослужещите си направили киносалон. 
Нямахме басейн, но с офицерите, сержантите и войниците копахме и го направихме, заявява бившият командир.
Веднъж, още като началник-щаб, се връщал от учение. Потърсил командира и го заварил на бензиностанцията, да точи гориво от варелите в туби, а после – от тубите – в бойните машини. Било август и от жегата въздухът бил пълен с бензинови пари. 

Ситуацията била взривоопасна

Всичко това – защото поделението нямало собствена бензиностанция. Др. полковник, какво правите тук, попитал Стойков. Ами, всеки момент може да стане пожар, аз искам първи да изгоря, отвърнал командирът.
След 3 месеца Стойков станал командир. Първата му работа била да изгради бензиностанция. И успял. Без нито лев от държавата. 
Но аз бях богат командир на полк, защото имах голямо стопанство и собствени пари начаса, допълва той. Убеден е, че колкото един командир и неговият екип са по-контактни в отношенията си с местните ръководители и предприятия, а и колкото повече откликват на нуждите им от помощ при бедствия, толкова повече придобивки за формированието може да извоюват.
А когато личният състав вижда, че командирите се грижат за подобряване на войсковия живот, служи много по-всеотдайно и сърцато. Стойков си спомня няколко подобни случки, които граничат с героизъм. През 1974 г. в полка получават сигнал, че в една кариера са се натровили и загинали седем души. Командирът строил разузнавателната рота и казал: „Момчета, трябват ми четирима доброволци, които отиват в неизяснена химическа обстановка, 

не се знае как ще се върнем

и кой ще се върне“. Цялата рота направила крачка напред. Тогава, признава Стойков, за първи път се просълзих пред строя. От гордост с бойците си.
Когато отишли в кариерата, се оказало, че инцидентът се случил заради неправилна технология на обработка на материалите. Работниците взривили скалната маса и влезли непосредствено след експлозията, от която обаче се образувал облак от въглероден окис. Той бил по-тежък от въздуха, те го вдишали и се отровили.
По подобен начин и след земетресението от 4 март 1977 г., когато се търсели 20 доброволци от поделението, които да отидат да спасяват оцелели сред разрушенията в Свищов, пак всички, целият личен състав бил готов да замине. Все така смело и с готовност дори за саможертва действали воините от полка при много други случаи – като обръщане на автоцистерна с хлор, инцидент с вагон с калиeв цианид на гара Борово, 

течове на отрови

от цистерни на гара Разпределителна в Горна Оряховица, при горски пожари. Най-важното е, че не допуснахме нито един смъртен случай на войник или на друг участник в акциите, изтъкна Стойков.
Той е категоричен, че най-важното, за да се изгради един военнослужещ като професионалист, е да има желание за това, да има възможности да се самоподготвя, да бъде и последователен в действията си. И преди всичко, казва Стойков – е нужно командирът да обича хората, защото иначе няма да може да ги води и няма да постигне никакви успехи.
Страницата подготви Андрей Рангелов

Най-ново

Единична публикация

Избрани