Андрей Рангелов
– Г-н подполковник, всекидневие ли са подобен вид обучения като водолазната подготовка на брега на Дунав, която наблюдавахме преди дни?
– Въпреки ограничените ресурси, които се отпускат за армията като цяло, се стремим да прецизираме обучението. Там, където е необходимо, се акцентира върху повишаването на подготовката, а там, където тя е достатъчна – върху нейното поддържане.
Преди седмица завърши етапът на индивидуалната подготовка, през който под формата на сборове беше повишена квалификацията на личния състав. Това беше извършено, повтарям, въпреки ограничените ресурси, прецизирано, само там, където е необходимо.
– Какво предстои в близко време?
– Предстои провеждането на поредното техническо обслужване през април. След това – от началото на май – отново да бъде възстановена подготовката със стартирането на етапа за бойното сглобяване на отделението.
– Какво извършва формированието по трите мисии на Българската армия?
– По първата мисия – „Отбрана“, редовно се води учебен процес. Тренират се основни задачи, които са елемент на инженерната поддръжка на войските.
По втората мисия, след ограничаване на участието ни в Афганистан, броят на хората, които изпращаме там, е изключително редуциран. В момента само двама военнослужещи се подготвят за заминаване.
По третата мисия на БА, отчитайки уникалната техника, материална част и оборудване, с което разполагат Инженерни войски, се поддържат 8 формирования за овладяване или преодоляване на последствията от бедствия. През последните дни формированието за унищожаване на боеприпаси от в. ф. 44220 в Пловдив, което е подчинено на командването на полка, участва в разчистването на района след взрива в село Иганово.
– Вашият полк е единственото поделение от БА на Дунав. Търсят ли Ви за помощ по цялото българско дунавско крайбрежие при аварии и бедствия?
– Да, разбира се. Имало е и продължава да има такива дейности. Още веднъж казвам – търсят ни поради факта, че имаме уникално оборудване и уникална техника, която в други формирования не съществува или, съществувайки, не е в оперативна готовност – без екипажи, само и единствено на съхранение.
– Виждаме, че в полка е на въоръжение техника, която не е „първа младост“. Успявате ли да я поддържате в готовност?
– Въпреки ограничението на всички видове ресурси, благодарение на това, че подготовката на личния състав е на високо равнище, техниката се експлоатира разумно, без да се нарушават правилата. Извършва се и качественото й обслужване за използване, съответно, в пролетно-летни и есенно-зимни условия.
– Скоро в СВ ще постъпят нови лодки, част от тях ще дойдат и във вашето формирование. Готови ли сте да ги приемете и да ги въведете в експлоатация?
– Във формированието има център за подготовка на инженерни специалисти. В него се обучават абсолютно всички видове специалности с изключение на водолазите, които се подготвят в школата на ВМС. За останалите специалности не би било никакъв проблем. Необходимо е само и единствено да бъде осигурена материалната част и да бъде проведен сбор за обучение на личния състав от всички формирования, които ще я експлоатират.
– Каква техника е необходима още на полка?
– Основните желания са техниката да бъде съвременна и модерна. Не бих искал да изпадам в подробности като модели, марки и способности. Всички тези неща са въпрос на технически спецификации, които не се определят от нас. Желанието на целия личен състав е да използва модерна техника. Видно от екипировката, с която разполага ротата за унищожаване на невзривени бойни припаси, е, че има изключително голям интерес към новото оборудване, стремеж за овладяването и въвеждането му в експлоатация, включително в съкратени срокове, от целия личен състав.
– Как хората от полка носят службата? Вие сякаш сте малко откъснати от останалата част на БА, какъв е духът в поделението?
– Откъснати – единствено географски. Комуникацията със старшия щаб е на ниво. Основно личният състав е от Белене и Свищов, както и от населените места в района на община Белене.
Характерно тук е високото ниво на безработица. Много се радвам, че военното формирование е най-големият работодател на територията на общината. Всички военнослужещи се ползват с изключително голям авторитет сред обществеността. Това признание е заслужено в резултат, както на всекидневната им учебно-бойна дейност, така и на участието им в ликвидирането на последствията от бедствия.
– Хората от полка осигурени ли са с квартири? Какво се прави за бита им, за да върви и службата им добре?
– Със съдействието на командването на полка всички проблеми, които се отнасят до битовото осигуряване на военнослужещите се решават своевременно. През миналата година беше извършен частичен ремонт на покривната хидроизолация на жилищния блок, в който живее голяма част от военнослужещите. Бяха отстранени всички предпоставки за течове. Сега целият блок е обитаем. Естествено, някои от жилищата, особено на последния етаж, се нуждаят от козметичен ремонт. Въпреки че това не е като цяло наша отговорност, осъществяваме връзка с представители на „Инфраструктура на отбраната“, за да може този процес да бъде реализиран.
– Как военнослужещите от полка се отнасят към обсъжданите в момента промени в начина за пенсиониране?
– Определено мога да кажа, че не се е почувствала вълна на влияние, предвид обсъжданите промени. Регулярно хората от личния състав, които имаха прослужени необходимият брой години, си подадоха рапорти за напускане на армията и преминаване в пенсия.
– Много ли са тези случаи в сравнение с други години?
– Не мога да кажа, че е имало влияние тази мълва за промени в закона.
– Какво се прави по отношение на обновлението на учебно-материалната база (УМБ)?
– С изключителни трудности успяваме да поддържаме УМБ в състояние, което позволява воденето на подготовка на формированията. Няма някакви съществени новости в развитието й. Новостите са основно в придобиването на екипировката, за която споменах.
– Имате ли в полка свой девиз, максима, характерна за Инженерните войски?
– Мислили сме по този въпрос. Има много варианти. Все още не можем да се спрем на някоя конкретна мисъл, която да бъде формулирана като девиз на формированието. Може би – поради причината, че обемът, в който се изпълняват задачи от формированията, е изключително голям и разнообразен. И, рискувайки да игнорираме някой, все още не сме достигнали до определянето на такъв девиз.
– Според вас, какво е най-важното, за да служи воинът достойно в редовете на съвременната Българска армия?
– Личното ми мнение е, че войниците се раждат такива. Те не стават воини по време на живота си. Но като цяло в професионален план, мисля че е съвсем нормално да се прилага концепцията за развитие на сержантската категория. Да могат най-добрите войници да постъпят в сержантски колеж и след обучение да придобият сержантско звание. За мен това е бъдещето.
