Цончо Драгански
Бригаден генерал Петьо Мирчев е роден в Карлово през 1966 г. Завършил е Военновъздушното училище през 1990 г., Военна академия „Георги Ст. Раковски“ през 2000 г. и Военновъздушния колеж на ВВС на САЩ през 2008 г. С изключение на двете години в академията в София и една година и три месеца в САЩ офицерската му служба преминава в бившия 44-и вертолетен авиационен полк, от 1994 г. – 24-а авиобаза. Летял е на самолет Л-29 и вертолети Ми-2, Ми-17, Ми-24, БеЛ-206 и „Кугар“. Бил е младши пилот, старши пилот, заместник-командир на звено, командир на звено, командир на ескадрила, заместник-командир на авиобазата по летателната подготовка, началник-щаб на авиобазата, заместник-командир на авиобазата. От 21 февруари т.г. е командир на 24-а авиобаза.
– Господин бригаден генерал, почувствахте ли разликата в длъжностите между заместник-командир и командир на 24-а авиобаза?
– Разлика има и тя е огромна. Сега отговарям не само в едно направление, а за цялата база. Трябва да се грижа така, че всички планове да се изпълняват. Задълженията и отговорностите са много по-големи и ги усетих много скоро. Три седмици след встъпването ми в длъжност настъпи тежка зимна обстановка в Родопите и трябваше бързо да изпълним доста специални задачи с вертолети. Отделно имаше екипи, които работиха за прочистване на пътя в община Лъки с роторен снегорин и автомобили с висока проходимост. Така че задачите заваляха почти веднага.
– Бихте ли назовали някои от основните задачи, които ви предстоят?
– В най-близко време са полетите над море. След това е парадът по случай Празника на армията 6 май. През годината имаме ротационни подготовки в Тренировъчния център в Хохенфелс – Германия. Предвидени са експериментални стрелби по разработените нови морски цели с вертолет Ми-17. През юни предстои учението на ВВС „Тиха буря“. То ще бъде по нов сценарий и по ново обучение. Ще участваме в стрелби на полигон „Шабла“, в съвместните българско-американски подготовки на полигон „Ново село“ и „Тракийско лято 2015“. Важна задача е националната сертификация на среден транспортен самолет от 16-а транспортна авиационна група през октомври.
– Проведеният през март европейски курс на екипажите от военнотранспортната авиация ще допринесе ли за подготовката на тази сертификация?
– Курсът наистина е много полезен. Той издига имиджа на българските ВВС, в това число на транспортната ни авиация, Тя вече не изпълнява полети от точка А до точка Б за превоз на хора или товари, а полети на тактически фон, в дефиле на пределно малка височина… Ние вече притежаваме не само сглобени екипажи за такива полети, но вече имаме и инструктори.
– На подготовката над море ще включите ли вертолет Ми-24?
– Към момента очакваме да завършат заводските изпитания на първия Ми-24. Може би в началото на май ще го получим с нашите летателни изпитания. Ми-24 няма да участва в морската подготовка, тъй като се забави малко с получаването. Документално е разработен теоретичният курс за възстановяването на подготовката на този вертолет. След което ще започнат и самите полети за възстановяване на подготовката. Нашите амбиции са на стрелбите на полигон „Шабла“ през август-септември да участваме с Ми-24.
– Ще изпълните ли стрелби с вертолет Ми-17?
– Такава подготовка е имало преди 20-25 години, но за стрелби само с НУРС. Преди две-три години възстановихме подготовката, но сега за първи път ще изпълняваме стрелби по морски цели, а не само на полигон „Елена“. Освен стрелбата с тези снаряди водим една нова подготовка за стрелба с картечното въоръжение от борда на вертолета.
– Предвиждате ли стрелба и с вертолет „Кугар“?
– Има такива разработки, но засега не предвиждаме стрелби с този вертолет. Предстоят други нови задачи като парашутни скокове от „Кугар“. Тази подготовка ще започне първо с нашето отделение за търсене и спасяване.
– Продължава ли подготовката за пилотиране с очила за нощно виждане?
– Новото е, че започнахме такава подготовка предимно с основния инструкторски състав и на Бел-206.
– Осигурена ли е приемствеността в авиобазата?
– Този проблем стои пред базата от доста време. Но смея да твърдя, че започнахме сравнително по-рано да работим по осигуряването на приемствеността. За съжаление, към момента средната възраст на подготвените пилоти е около 42-43 години. След тях има една малка групичка от хора, които изучаваха „Кугар“ във Франция и бяха втори пилоти, а сега ги подготвяме за командири на екипажи. Също така, сформиран е курс на вертолет Бел-206 предимно с новоназначени пилоти от други бази и випускници на Националния военен университет. Имаме амбициозната програма и съгласието на Командването на ВВС, че те ще преминат интензивна подготовка в рамките на две години на Бел-206, за да достигнат до ниво втори клас, след което да преминат на другите вертолети за обучение за участие във военни мисии. Те са бъдещият гръбнак на авиобазата.
– Да се води подготовка, трябват изправна техника и достатъчно гориво. Какво от тях не ви достига?
– Тази година нямаме проблеми с горивото. По-скоро проблем се очертава с авиационната техника, и то специално с вертолетите „Кугар“.
– За петстотинчасовите инспекции ли става въпрос?
– Петстотинчасовите и двугодишните инспекции ги изпълняваме тук, в авиобазата, с помощта на инженерно-техническия състав. Но за да се извършат тези инспекции, трябват определени резервни части и консумативи. А все още не е сключен договор за интегрирана логистична поддръжка за вертолетите и за двигателите.
– Определихте ли вече екипажите за парада на Празника на армията 6 май?
– На парада ще участваме с един вертолет Ми-17 , като сме предвидили и един резервен. Командир на екипажа на основния вертолет е подполковник Филип Ангелов, а на резервния – майор Йордан Йорданов.