Която просто е информация от едната страна – тази на обвинението. И в нея е разказана една битова история с участието на военнослужещи в нещо толкова тривиално като ремонт на жилище.
Няма я обаче думата на засегнатата страна – на самия генерал. Причината, според различни медии, е, че от МО били му казали да не дава изявления по случая.
ОК. Обаче, докато едната страна получава информационно предимство, другата е принудена чинно да мълчи. И всички слушаме как медиите тръбят и раздуват случая.
Не се ли получава така едно превантивно обществено порицание по недоказано обвинение? Ами ако генералът, известен с високия си авторитет във войската, се окаже абсолютно невинен? Кой и как ще компенсира уроненото му достойнство?
Защото в случая става дума за честта на пагона. На генералския пагон!
В това време генералът оглушително мълчи. Но защо ли така войската му вярва повече?!… Може би, защото всички си спомнят случая „Цонев”?
