На 3 март тази година Националният военноисторически музей беше посетен от 21 000.
Тези две цифри, застанали внезапно една до друга, подсещат, че такава публика събират само световно известни звезди, рок групи и футболни отбори.
Мрънкането и нихилизмът обаче продължават. Мрънкачите и нихилистите, които много обичат да се изживяват и като лоши пророци, не знаят друго освен че нашият народ нехае за армията, за ценностите, че сме най-нещастните и най-бедните, по не знам си коя европейска или друга статистика.
Тогава защо този многохиляден народ се стича с такава страст на такива събития. Значи изпитва непреодолима потребност и смята това за важно и иска децата му да го видят.
Тези факти обаче не се коментират. На мрънкача и на нихилиста му дай да раболепничи, когато не хленчи. Той обича. Раболепието му е бизнесът. Неслучайно Достоевски с гениалното си чувство за хумор пише за един раболепник: „Той се кланя, кланя, кланя и отнесе два бодила на мустаците си“.
