Тръгне ли български държавник на далечна визита, у нас започва едно махленско наддумване от сорта: „К`во дири там?“. Зевзеци пускат вицове и сериозността на посещението отива по дяволите.
Остават приказките за ловни сафарита, архари и увлечения по окултизма. Но това ли е истината за нещата? Едва ли.
Делегация начело с президента Росен Плевнелиев, включваща и министъра на отбраната Николай Ненчев, е на посещение в Монголия и Република Корея. И двете страни предлагат огромни възможности за сътрудничество, включително и във военната област.
Нещо повече. Заедно с Япония, Австралия и други страни, те са част от т. нар. „Глобално партньорство“ на НАТО. Това са далечните близки приятели на Алианса. Погледната така, визитата на държавниците ни добива солидния смисъл на натовска мисия.
А това че половината свят говори по южнокорейски смартфони „С…унг“ или че световните минодобивни компании гледат на Монголия с нейните огромни ресурси от злато, скъпоценни камъни и уран като на бъдещия Клондайк, са бонуси, които придават на посещенията още по-важен смисъл. Стига родният бизнес да тръгне по стъпките на държавниците.