Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

След опит за летене, следва само… летене

[post-views]

Цончо Драгански

letec_deneva
8 юли 2010 г. На стаж в авиобаза “Крумово“ е курсанта от НВУ младши сержант Дарина Денева. Лети на вертолет с инструктор.

Първите две снимки са отпреди пет години. Може и да си приличат с третата фотография, правено съвсем наскоро, но разликата е голяма. На 8 юли 2010 г. разговарях с лейтенантите Елица Мелемова, Мария Павлова, Севим Исмаилова и Антоанета Павлова от 24-а авиобаза, завършили наскоро факултет „Авиационен“ на НВУ „Васил Левски“.  Заглавието бе „Когато желанието е по-голямо от възможностите“, а подзаглавието: „Четири жени военнослужещи – пилоти на вертолет Бел-206, мечтаят за много летателни часове, а не за минути във въздуха“.
Интервюто с тях излезе на 16 юли 2010 г. и ето част от отговорите, публикувани тогава:
Лейтенант Елица Мелемова: Аз имам 107 часа, а за тази година – 20 минути. (Става въпрос за летателните часове– б.а.) Държа да го напишете…Извършвала съм няколко самостоятелни полета по време на курсантските си стажове. Откакто съм лейтенант – не. И няма сигурно да го направя скоро… На един пилот какво може да му е желанието? Въпросът е да има летателни апарати и инструктори, които да обучат младите пилоти, защото това е проблемът в момента – младите пилоти седят и ще дойде време, когато няма да има кой да ги обучи.
Лейтенант Мария Павлова: Моите летателни часове са 108. Тази година съм направила 10 минути и имам още 10. Проблемите са ясни – няма гориво, няма ресурси, въобще – няма летене.
Лейтенант Севим Исмаилова: Аз имам 115 часа. И тази година, след въпросното препланиране, ми останаха 30 минути за 6 месеца, като от тях вече направих 15 минути.
Лейтенант Антоанета Павлова: Моите часове във въздуха досега са 117. За второто полугодие бяха планирани 30 минути, като половината вече съм използвала. 
Почти пет години по-късно отново се срещам с три от жените-военнослужещи, отдали се на летателната професия. Естествено, външно, те не са се променили оттогава. Но настроението е друго. Елица Мелемова вече е старши лейтенант. Заявява, че в нея  няма разочарование. Да, няколко години летателното й време е било по 20-30 минути. Но след възстановяването на вертолети БеЛ-206, на нея е планиран доста по-добър нальот и разликата отпреди години е голяма. И сега е много по-добре. Както и в предишния ни разговор, потвърждава, че за нея летенето е най-хубавата професия и тя й доставя истинско удоволствие. Завършила е природо-математическата гимназия в Смолян – специалност „Математика и информатика“. През 2005 г. е постъпила в НВУ „Васил Левски“, завършила го е през 2010 г. и тогава е получила първото си офицерско звание.  В една от годините е нямало достатъчно машини във въздуха и е участвала на мисия в Грузия като наблюдател. Сега е младши пилот и лети на вертолет Бел-206.
Какво я очаква през следващите години? Отговорът й е кратък – очаквам бурна летателна дейност. Има самочувствие, но ще се чувства по-удовлетворена от работата, ако летателните часове са повече. Затова и конкретизира –  има все още какво да се желае.
Диляна Георгиева сега е старши лейтенант, а тогава, през юли 2010 г., беше на стаж като младши сержант курсант. Постъпила е през 2007 г. в НВУ „Васил Левски“ и го е е завършила през 2012 г.  Родена е в Ямбол. Баща й е бил военнослужещ, но когато е излязъл от системата, тя е била малка и подбудата за НВУ не е била от него. Затова и обяснява, че желанието й е било спонтанно. Искала е да се занимава с нещо сериозно, професията да я удовлетворява като работа.
Във факултета в Долна Митрополия се е наблягало много на подготовката за летателната дейност. Започнала е стажовете. Първият ми стаж, спомня си тя, беше значително добър като старт. След това бяха малко по-слаби години.
Какво е за нея летенето?  От миналата година е изключително доволна. Имам нальот, имам подготовка, успявам да науча нови неща. За мен има нови видове подготовка. И за момента съм удовлетворена и се надявам  да продължава така. Вертолетите стават повече. Дава дежурство. Върви си службата и в друг план, не е само летенето. И Диляна като Елица, не е омъжена.
letci_jeni
8 юли 2010 г. На стаж в авиобаза “Крумово“ е курсанта от НВУ младши сержант Дарина Денева. Лети на вертолет с инструктор.
Надя Пехливанова през юли 2010 г.  беше още ефрейтор курсант. А сега е лейтенант и младши пилот. Завършила е  факултет „Авиационен“ на НВУ „Васил Левски“ през 2013 г. През първия си стаж в 24-а авиобаза е направила 5 летателни часа. Бях много развълнувана при първото качване на вертолет. Досега нямам разочарования. Имам само  положителни емоции. Доволна съм от избора, който съм направила и не съжалявам. Колкото повече навлизам в професията, толкова повече започва да ми харесва и желанието за летене става все по-голямо, споделя лейтенант Пехливанова. Какво би искала в бъдеще? Без да се замисля, отговаря – повече летателни часове. Не съм омъжена, но съм обвързана, подчертавам го и държа да го напишете, заръчва Надя.
В заключение, по повод на 6 май, е категорична, че всеки българин трябва да обича армията. Дали след време и тя ще иска да пилотира вертолет по време на парада? Не след време, а много скоро, поправя ме лейтенант Пехливанова. 
Ако може да се направи едно по-емоционално сравнение с онези разговори преди 5 години, то може да се каже, че ако тогава е било опит за летене, сега е… летене. И все пак жените летци направиха една равносметка по повод на тези 3000 летателна часа, които направи пилот от авиобазата. И се питат как да бъдат постигнати – по 30 часа за 100 години или по 300 часа за 10 години? 

Бригаден генерал Петьо Мирчев – командир на 24-а авиобаза:

Жената е по-различна от мъжа, има си своите физически особености. Но нашите момичета са много амбициозни, в много отношения те превъзхождат и момчетата – от гледна точка на амбиция, живеят с изпълнението на самия полет, ядосват се, когато нещо не се получава. Обичат летенето не по-малко от мъжете. И отношението им към службата се промени, дойде им самочувствието, че наистина са пилоти. Започнаха да летят малко по-интензивно. Няма ги тези 30 минути, както преди 5 години. Чувстват се полезни, че правят това, за което всъщност са учили и което, предполагам, им е било детска мечта.

Най-ново

Единична публикация

Избрани