Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

70-годишнина в изолация, или как Крим помрачи голямата победа

[post-views]

Боряна Радева

Традиционният военен парад на Червения площад по повод Деня на победата беше най-мащабният и най-подготвеният в най-новата руска история. Той обаче премина в небивала за годините след края на Студената война изолация. От лидерите на големите световни сили на трибуната в Москва се съгласиха да се качат малцина – сред тях китайският президент Си Цзинпин, а според Си Ен Ен и индийският му колега Пранаб Мукерджи. Дори близкият руски съюзник – беларуският лидер Александър Лукашенко прецени, че е по-добре да оглави парада в своята столица Минск. Скандалният чешки държавен глава Милош Земан постъпи съгласно собствената си съвест и против общественото мнение в страната си  посети Москва на 9 май. След като направи американския посланик в Чехия персона нон грата в Пражкия замък, той все пак не се качи на трибуната на Червения площад. 
Russian President Putin arrives for the Victory Day parade in Moscow's Red SquareЗащо парадът по повод най-важната годишнина за изминалия ХХ век – тази от победата над нацистка Германия, не беше почетен? Причината, разбира се, се крие в руската позиция за случващото се в Украйна и най-вече заради анексията на полуостров Крим през март миналата година. Оттогава управляващите в Кремъл изпаднаха в сериозна международна изолация. Именно заради сключените след края на Втората световна война мирни договори за Запада, но и за целия свят е важно да не се променят установените тогава държавни граници. 
Тъй като датата наистина е важна, лидери на различни държави посетиха Москва, в следващите дни. Макар без повечето от тях, пищният парад беше излъчван на живо от различни телевизии. Събитието беше следено с жив интерес от медиите по целия свят. Тук сме събрали някои от най-интересните коментари за парада от западни медии. Сред тях имаше приветствия за западната политика, но и критики за изолацията на такова важно събитие. 

Кремъл инструментализира историята

Тазгодишното честване на победата над нацистка Германия се различава много от честванията преди 5 години. Защото този път Кремъл инструментализира историята, за да легитимира намесата си в Украйна, твърди Инго Мантойфел за „Дойче веле“. 
С анексията на Крим Москва наруши принципа на ненакърнимост на границите, припомня той. Така руската политика постави под въпрос създадения след края на Студената война европейски мирен ред, залегнал в Парижката харта от 1990 година. Нещо повече дори: Кремъл оправдава действията си в Украйна с някаква битка срещу „фашисткото и превратаджийско правителство“ в Киев. От месеци насам направляваните от Кремъл медии набиват в главите на руснаците и на част от чуждестранната публика, че след падането на авторитарния режим на корумпирания украински президент Виктор Янукович властта в Киев са превзели „фашистки политици в сътрудничество с американските тайни служби“. 
Кремъл инструментализира силната символика на победата и в постсъветско време. А тази година това е особено осезаемо. Чрез победата над нацистка Германия преди 70 години руското ръководство се опитва да легитимира както настоящата си намеса в Украйна, така и антизападната си политика. 
Военният парад на Червения площад на 9 май ще бъде връхната точка на тази конфронтационна нагласа, заключава авторът. 

Ройтерс: Путин използва парада за създаване на антизападен сантимент

Ройтерс цитира украинския президент Петро Порошенко, който заяви, че Владимир Путин използва годишнината да подпали патриотизма на гражданите си и да създаде сантимент срещу политиката на Запада. Според него Москва се опитва да си присвои кредита от победата във Втората световна война за украинска сметка. 

„Телеграф“:  Битка за истина и слава беляза Деня на победата

Британското издание използва парада, за да припомни, че в Русия много хора вярват, че Западът се опитва да „изтрие“ от историята ролята на СССР за спечелването на Втората световна война. 
Според „Телеграф“ политици, историци и обикновени граждани в Русия смятат, че западът е ангажиран в кампания за омаловажаване на ролята на Съветския съюз за спечелването на войната на Германия на Хитлер. Някои от тях дори са на мнение, че всичко това се дирижира от западни правителства и разузнавателни служби. 
Вестникът коментира, че Владимир Путин се бори срещу „фалшифицирането на историята“, но самият той има избирателна памет. 

“Вашингтон пост”: Не забравяйте, че СССР спаси света от Хитлер

Съветският съюз по време на Втората световна война е поел върху себе си основния удар и е изиграл най-важна роля в разгрома на съюзниците на Хитлер. Това се казва в коментарна статия, публикувана във „Вашингтон пост“.
В статията се отправя призив: да не се забравя как Съветският съюз спасил света от Хитлер. „Започвайки от 1941 г., Съветският съюз пое върху себе си основния удар на военната машина на нацистите и изигра очевидно най-важната роля в разгрома на съюзниците на Хитлер“, пише в текста. 
Според публикацията сегашните отношения между Запада и Русия затъмняват същността на юбилейните тържества по случай 70-годишнината от победата. „Във въображението на западната общественост, особено американската, Втората световна война – това е конфликт, в който ние сме победили. Но в Русия, където Втората световна война се нарича Великата отечествена война, я помнят в съвсем друга светлина“. „Епичните сражения, които са спрели и в крайна сметка отблъснали назад настъпващите нацисти, не са имали паралел на Западния фронт“, пише авторът, който споменава като примери „свирепата зимна обсада“ на Сталинград и най-големите в историята танкови сражения при Курск. Дори и зверствата, извършвани там, също са имали съвсем различен характер, не като тези, които са преживели хората на Запад“, посочва още публикацията.

„Джорнале д`Италия“: Западните лидери изолират себе си 

Западните лидери изолират не Русия, а себе си с отказа да участват в празненствата за 70-годишнината от края на Втората световна война в Москва, пише „Джорнале д`Италия”. 
Парадът на победата в руската столица остави дълбоко впечатление, дори доказа, че Путин не е изолиран, а точно обратното, в риск от изолация се оказаха тези,, които пропуснаха честванията на 9 май. Да се предполага, че присъстващите на парада имат по-малка политическа тежест, отколкото отказалите да отидат, е трагична грешка. Сред присъстващите се отличи Си Дзинпин, президентът на Китай, с който Москва установи стратегическо партньорство във всички сфери. А също и президентите на други развиващи се нации, на пръв ред Република Южна Африка и Индия. Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун също бе сред присъстващите. 
Не всички европейски лидери обаче пропуснаха честванията, отбелязва изданието. Европа допусна грешки, посочва вестникът.

 

Най-ново

Единична публикация

Избрани