Няма да е пресилено, ако кажем, че само за един ден да обиколиш етажите и експозициите, можеш да напишеш цяла дисертация. Ако пък решиш да се вгледаш по-изследователски в някакъв предмет или портрет, то информацията ще рукне като река.
Зад всяка вещ и пожълтяла страница в този музей се крият несметни залежи от исторически материал. Това го има в много малко държави. Дори има страни, на които, за да поддържат национална идентичност, им се налага да си измислят история.
У нас такъв проблем няма. При нас е обратното. Как да представяме, изследваме, съхраняваме и популяризираме историческото си богатство. В НВИМ правят всичко възможно и това предизвиква огромен интерес сред хората. Видяхме го и тази година. Но с наличните ресурси те могат да покажат само връхчето на айсберга. Има възможности да се използват още много модерни начини за представяне на това богатство. То само това да е.
