Андрей Рангелов
– Г-н контраадмирал, с какви нови постижения може да се похвали най-авторитетната военна Алма матер на България в навечерието на 24 май?
– Отбелязвайки 24 май, не трябва да забравяме, че една от основните мисии на академията е образователната. За този най-български празник можем да се похвалим с добри постижения.
Има увеличение на нашите студенти и слушатели. За това допринесе разкриването на четири нови специалности, които показаха интереса на Военната академия (ВА) към всеобхватния подход в системата за сигурност и отбрана. Разкрихме магистърска програма „Защита на населението и инфраструктурата“ съвместно с Русенския университет. На второ място бих посочил изключително атрактивните магистърски програми, преди всичко – „Енергийна и индустриална сигурност”. По този начин погледнахме малко по-широко и дълбоко в един сегмент от националната сигурност, който в определен момент е решаващ.
Искам и да отбележа, че магистърската програма „Стратегическо ръководство на отбраната и сигурността“ е еквивалент на магистърската програма, предназначена за старши офицери, които получават възможност да се развиват като висши офицери. Така че предоставяме адаптиран вариант за цивилни служители, като така даваме значителна оценка на невоенния компонент в сферата на отбраната.
Взаимодействието, което постигнахме с останалите учебни заведения в областта на военното образование – НВУ и ВВМУ, са забележими, тъй като успяхме да направим предложение за един модел за развитие на офицерския кадър. От друга страна съвместно с БАН и неправителствени организации участваме във формирането на предложения за политики и създаване на анализи за изключително сложната и високо динамична геополитическа обстановка в момента.
– Как най-кратко бихте характеризирали младите хора, които идват да се обучават във Военната академия от гледна точка на качествата, които свързваме с Деня на българската просвета и култура?
– Нещо, с което най-много се гордеем, са нашите слушатели и студенти. Разбира се, ВА е място и ковачница на офицерския корпус за обучение на офицерски кадри на средно и висше ниво. Но това е малка част от цялата ни дейност. Седемдесет на сто от нашите обучавани са цивилни студенти, които притежават бакалавърска степен и имат право да придобият магистърска степен.
Радваме се, че обявените места по държавна поръчка винаги се преизпълняват. Налага се да правим приемни изпити. В година, когато висшите учебни заведения едвам попълват държавната си поръчка на 70 на сто, при нас за едно място се бореха по двама човека. Това говори за доброто качество на хората, които идват при нас.
Най-радостните моменти са откриването на учебната година, както и връчването на дипломите на випускниците, защото тогава човек може да застане лице в лице с едни млади, амбициозни, високо образовани и ерудирани хора. Човек става оптимист за бъдещето на България, когато види тази част от нашия народ. Защото те наистина могат и знаят как да променят нещата в България към по-добро
– Успяхте ли да реализирате всички свои намерения за времето, през което сте началник на ВА „Г. Ст. Раковски“, тъй като е известно, че от 30 юни ще заемете длъжността командир на Военноморските сили? Остана ли несвършена работа?
– Ще започна с последното. По принцип работата за вършене никога не свършва. Напротив, когато човек успее да постигне дадени цели, те стават основа за по-далечни, по-добри цели. Стремежът към нови хоризонти е нещо нормално. Човек изкачва един връх, за да види следващите – по-високи, и да тръгне към тях.
Има още неща да се свършат. Но искам да подчертая, че принос за постиженията има целият академичен състав, ръководството на академията. Радвам се, че и аз съм съпричастен.
Радва ни това, че две магистърски специалности на английски език бяха акредитирани, четири курса също получиха своята конвертируемост, чрез възможността да бъдат преподавани на английски. Наши специализанти бяха студенти и слушатели от Египет, Ирак, Украйна.
Изключително ползотворно се оказа влизането на ВА в агенцията на франкофонските университети. В момента се акредитира специалността „Международен транспорт и логистика“, която се преподава на френски език. Следващия месец ще подпишем за нея договор за обучение със Сорбоната във Франция. Така нашите студенти от тази специалност ще могат да получат и диплома от Сорбоната, което ще повиши атрактивността на нашето обучение и ще привлече чужди студенти.
ВА е изключително активна и в Съвета на ректорите. Академията изпълнява задачи за подпомагане на управленческата дейност. Спечелихме нови партньори по научната дейност. Размахът е факт и е предпоставка за още по-добри постижения.
– Какво трябва да се промени във военнообразователната система в България, за да бъде тя още по-адекватна на изискванията на съвремието?
– Този въпрос трябва да се разглежда малко по-комплексно. Нека го кажем така – какво трябва да се запази и какво да се промени.
На първо място трябва да се запази високото ниво на преподаване на военната наука. В това отношение ние сме водещи при един сравнителен анализ с военните академии на страните в НАТО и в нашия регион. На второ място – балансът между военното и невоенното образование да се съхрани и доразвие.
А промяната на първо място е в задълбочаването на откриването на образованието, предоставяно от военните училища, към цивилните граждани. На второ място е хармонизацията между образованието, давано във военните училища, неговото надграждане във ВА и последващите курсове. Не на последно място е и създаването на механизъм, гарантиращ постоянното актуализиране на преподавания материал.
– Какви са най-належащите задачи във флота, които трябва да започнете да решавате буквално от първия си ден като командир на ВМС?
– Стъпвайки на 30 юни като командир на ВМС, само два дни след това ще започне най-голямото военноморско учение за годината „Бриз 2015“, съвместно с двете постоянни военноморски групи на НАТО, които са от силите за бързо реагиране на НАТО. Това е мястото, където ще проверим нивото на нашата бойна подготовка и готовността на нашите ВМС – групи, кораби, екипажи, тактическа сила и възможността за управление на море.
В по-задълбочен план бих казал, че това, което предстои, е реализиране на вече разработената програма за развитие на ВС, тоест проектите, които се отнасят до ВМС да бъдат добре аргументирани, добре разработени и с възможност да бъдат реализирани по най-бърз начин.
– Възможна ли е модернизацията на ВМС в следващите 5-10 години и кои са приоритетните проекти и направления за нейното развитие?
– Приоритетните проекти са два. На първо място е модернизацията на фрегатите Е-71, а на второ – стартирането на корабостроителната програма за създаване на модулен патрулен кораб. Има ресурс, има възможност тези проекти да бъдат реализирани.
– Смятате ли, че във връзка с руско-украинския конфликт средата за сигурност в Черно море е така променена, че България трябва много по-мащабно да надгради военноморските си способности, и например, да възстанови подводния си флот?
– Разработената програма за развитие на ВС цели именно това. Разбира се, желанията биха обхванали далеч по-амбициозни проекти, но те трябва да бъдат съобразени с финансовата реалност. Съществуването на подводен флот е изключително важен елемент, който не трябва да бъде забравен, но в близките няколко години това не може да бъде реализирано. Независимо от това, този въпрос не бива да бъде свалян от дневен ред и при възможност да бъде реализиран. Има място за този род сили на ВМС.
– Като тръгнете за Варна, какво ще вземете със себе си и какво ще оставите в София?
– Това, което смятам да взема със себе си в преносния смисъл, са чудесните спомени от работата във ВА, интелектуалното богатство, което ми даде, възможността да работя в този храм на военната наука. Имах изключителната възможност да стана част от едно, бих използвал морския термин – братство, каквото е Съветът на ректорите на висшите учебни заведения, включващ и БАН.
В прекия смисъл, може би най-скъпото нещо, което ще взема, е подаръкът, който получих за 50-годишнината си. Това е оригинална сабя (разположена на видно място в кабинета му – б. р.) от 1913 г., която Фердинанд поръчва. Имаше дълбок символизъм, че тази сабя ми беше връчена в стола на ВА, където преди 67 години баща ми като кадет във Военното училище е влизал всеки ден, за войнишката чорба, казано на военен жаргон (през смях- б. а.). Това, че и двамата ми сина присъстваха на този ритуал, допълва значимостта на събитието.
А какво бих оставил? Ще се радвам да видя Царските зали във вид, който винаги съм мечтал (там в момента се извършват усилен ремонт и реставрация – б. р.). Надявам се да имаме възможност през юни да се радваме на едни обновени Царски зали, с които да се гордеем.
В преносния смисъл се надявам, че ще остане постоянното неспокойствие да търсиш по-доброто. Да не се оплакваш, че наоколо има тъмнина, а да запалиш свещица, за да огрее това, което си направил.
– Радвате ли се, че се завръщате при морето?
– Израснал съм край морето и животът ми е свързан с него. Има една морска мъдрост, че който един път си е намокрил панталоните край морето като малък, винаги се връща към него. С удоволствие ще се върна там, откъдето съм тръгнал. Неслучайно изборът ми да стана военноморски офицер, беше абсолютно естествен.
С много топли чувства ще запазя спомена за времето, което изкарах във ВА. Радвам се, че академията попада в добри ръце, в един опитен висш офицер, какъвто е генерал-майор Тодор Дочев. За мен остават задължението и свещеният дълг да продължа да държа здраво щурвала на ВМС в посоката, в която уверено са го държали моите предшественици.
