Тодор Токин
– С какво привлича днес младите хора професията на професионален военен, г-н Исмаилов?
– Според мен военната професия не е само професия, тя е и призвание. Може би това е единствената професия, където се полага клетва за вярност към Родината, когато хората, изпълнявайки служебните си задължения, са готови да дадат дори живота си в името на Отечеството. Искам да подчертая, че всички компенсации, които получават военнослужащите от Българската армия, не само не трябва да се премахват, а напротив – да се види спецификата на всеки един военнослужещ. Вие знаете, че българският военнослужещ изпълнява специални и специфични задачи и в същото време има ограничени граждански права. Така че ние в Министерството на отбраната правим всичко възможно да запазим тези компенсации, които – убеден съм, – че те ги заслужават. Защото в годините армията се е доказала и тя е неизменно на второ място по рейтинг. Тя е стълб на обществото, част от българската държавност и е гарант за стабилността на Република България. Ние не отстъпваме от това, ние сме ръка за ръка с българските граждани. Виждате, когато има кризисни ситуации, армията е на първо място и винаги се отзовава.
– Третата й мисия…
– Точно така. Българската армия заслужава уважение и вярвам, че много млади хора отиват с желание. Мога да дам пример със себе си – аз съм завършил Военно училище и за мен това беше не само професия, а и призвание. Думите доблест, чест, достойнство, Отечество са тясно свързани с армията. Но не само на дума, а и на дела. И ние виждаме, че нашите военнослужещи това го показват всеки един ден, всяка една минута.
– Какво е нивото на военното обучение в България, какви са отзивите за него сред съюзниците ни от НАТО?
– Отзивите за военнобразователната система са на много високо ниво. Това го показва не само качеството на предлаганото обучение, но и международното признание и желанието на много страни да имат обучаеми при нас. Също така друг индикатор е много високата оценка, която получаваме при акредитацията, която се налага за учебните заведения. Една от задачите, които си поставих – да обиколя почти всички учебни заведения към Министерството на отбраната. Видях нивото на подготовка, на базата, видях как се усвояват много парични средства по различни програми, свързани с НАТО и ЕС. Запознах се с организацията, адаптацията към директивите на НАТО и с желанието им да постигнат още по- висок резултат в годините, които ни чакат. Мога да кажа, че на този етап военнообразователната ни система не се нуждае от преструктуриране. Това, на което сме обърнали внимание, е изграждането на професионални умения, лидерски качества и вземането на самостоятелни и отговорни решения. Тази система предлага различни гъвкави комплекси от мерки, които касаят обучението, както и получаването и придобиването освен на военна, и на гражданска специалност, необходима за реализация в обществото. Има и много нови специалности, които обслужват и други учреждения и институции в сферата на националната сигурност на страната. Мисля, че на този етап сме на много високо ниво. Ценя тяхната работа и искам да им благодаря и да изкажа нужното уважение към дейността им във военнообразователната ни система.
– Ето че заплаха за националната ни сигурност дойде на няколко десетки километра от София. Подготвени ли сме да посрещнем случай, подобен на този в Куманово?
– В лицето на Република Македония България иска да има стабилен и предвидим съсед, с когото да поддържа и развива добросъседски и приятелски взаимоотношения. Кризата в Република Македония поражда притеснения и за нас. Важно е териториалната цялост и стабилността на Република Македония да бъдат запазени. Както и министър Николай Ненчев заяви – на този етап няма пряка заплаха за България. Обстановката е много динамична и ние отчитаме всички рискове. Бих искал да изразя своите съболезнования към близките на жертвите в Република Македония, както и загриженост за българските граждани там, принудени да живеят в тази тежка ситуация
– А какви нови предизвикателства за сигурността ни можем да очакваме и откъде могат да се появят те?
– Вижте, те могат да се появят отвсякъде, не винаги можем да определим точно откъде и как. Но в програмата на МО за развитието на отбранителните способности 2020 сме отбелязали, че към момента опасност от пряка военна конвенционална намеса на територията на България и на страните от НАТО няма. Но това не означава, че няма трайно и дълговременно влошаване на средата за сигурност в непосредствена близост да източния и югоизточния фланг на НАТО. В програмата са отбелязани рискове и заплахи, породени от кризата в Украйна, дейността на т.нар. Ислямска държава, миграционният поток и други. И затова трябва да сме адекватни и да развиваме нашите отбранителни способности и да сме съвместими с нашите съюзници от Северноатлантическия алианс. Това означава, че националната сигурност трябва да се поддържа всеки един момент и ние трябва да имаме готовност да реагираме веднага в една кризисна ситуация. А ние имаме такава готовност, доказали сме го във времето.
– Докъде стигна процедурата по предаване на архива на военното разузнаване, която предизвика толкова ожесточена полемика?
– Надявам се този проблем да бъде решен в кратък срок, и то за трайно време, като се има предвид, че законът за досиетата бе приет през 2007 г. Сега сме 2015 г. – този проблем е бил отлаган толкова време. Ние сме правова държава, законът е над всичко и мисля, че нещата ще си дойдат на място. Вярвам в експертизата на служба „Военна информация“ . Може би там трябва да има някакви промени с оглед оперативната съвместимост със страните – членки на НАТО.
– Вие отговаряте и за военните медии. Какво им липсва на тях и как виждате близкото им бъдеще?
– В тези медии скоро имаше промени в ръководството. От тук нататък мисля, че трябва да им дадем необходимото време, за да видим как и по какъв начин ще се развият нещата. Но това, което виждам към настоящия момент, е, че военните медии трябва да се превърнат в един информационен канал, който да информира адекватно, без политизиране, в реално време не само българските военнослужещи, но и гражданското общество, което се интересува от военните проблеми в ежедневието. Военните медии у нас са с традиции. Вестник „Българска армия“ е със 123-годишна история, независимо от всички събития, които са се случвали през годините, той се е запазил и до ден днешен продължава да информира българските военнослужещи. Това, към което трябва да се стремите, е да се превърнете в надежден информационен канал за гражданите, които да получават вярна и достоверна информация за всички въпроси в сферата на сигурността и отбраната.
– А защо не в бъдеще на английски език да излиза малко списание – дайджест от най-доброто във вестника, да бъде пращано по посолствата на страните от НАТО у нас и в мисията ни в Брюксел?
– Защо пък не наистина? Нямам нищо против.
– Постигнахте ли примирие с Патриотичния фронт, който беше против Вашето назначение?
– Примирие се постига, когато воюват две страни. Аз война не съм обявявал на никого. И нямам намерение да обявявам. Ние имаме вече техен представител – може би това е бил и проблемът на времето – който заема пост заместник-министър на отбраната. Това е Димитър Кюмюрджиев, с когото работим изключително добре и сме в много добри отношения. И в името на националните интереси ръководим политиката на МО. За което искам да му благодаря. А относно тези нападки, които бяха в пространството по мой адрес – нито един факт до ден днешен не съм видял и не съм получил. И няма как да получа, убеден съм в това. И го оставям на съвестта на тези, които ги говореха тези неща. Лично аз съм ги забравил в името на това да продължим напред.
– Вашите пожелания към военнослужещите?
– Нека да бъдат все така добри професионалисти, да носят службата със сърце и да бъдат отговорни към задачите, които им са поставени. Българското общество много вярва в тях. Те заслужават нашето признание и доверие и заради това, че са избрали тази професия. Да са живи и здрави – чакат ни по-добри времена.
