Росица Цонева
– Г-н Манушев, каква е равносметката след първо четене на законите в сектор „Сигурност“?
– През 2012 г. като командващ флота участвах при първото обсъждане на пакета от проектозакони в сектор „Сигурност“ и конкретно на проектозакона за Военното разузнаване. Най-важното е, че законопроектите регламентират взаимодействието, сътрудничеството и организацията на службите за сигурност. Тъй като служба „Военна информация“ работи по закона за отбраната и ВС, а НРС и НСО нямат закон. Сега устройственият закон за националната сигурност би трябвало да регламентира целия сектор „Сигурност“, т.е. освен взаимодействието на специалните служби и това откъде те ще получават задачи, дейността, състава и отговорностите на новия орган – Съветът за сигурност при премиера. Сериозна реформа е, че НРС вече като Държавна агенция „Разузнаване“, преминава към премиера. Поемането на координацията на дейността на службите от Съвета е може би най-голямата промяна в изменената среда за сигурност.
– Вие лично ще имате ли предложения за промени между първо и второ четене?
– Да, в Закона за военното разузнаване и в рамковия закон за националната сигурност. Не е изяснено, например, Съветът по сигурност ще бъде ли кризисен щаб и център и дали това ще е мястото, откъдето ще се ръководят действията по, например, една антитерористична операция, ако няма оперативен център с възможности за комуникации. Това от канцелария не се прави. В проектозакона за Военното разузнаване, например, съществено е, че СКС освен, че имат формирования, видовете ВС имат и органи по разузнаване, това са различни понятия. Но това са редакционни поправки, а не по философията на закона. Радвам се, че приехме на първо четене пакета от закони,въпреки критиките, че са несъвършени, те могат да бъдат усъвършенствани. Разбира се, проектозаконът за Военното разузнаване беше безспорен, в сравнение с другите, и беше подкрепен и от опозицията. Министерството на отбраната с политическото и военното си ръководство се отнесе много сериозно към подготовката му, както и служба „Военна информация“. Този закон регламентира статута и на военните, и на цивилните й служители. А работата на службата е много специфична и трябва да се работи по закон, защото не може при нея пряко да се приложи Закона за отбраната и ВС. Служителите й ще имат спокойствие за работа, голяма част от тях ще са със статут на държавни служители, т.е. с по-голяма защита за себе си, а ще се регламентира и дейността им. Законът надхвърля Служба ВИ, той регламентира и кой се занимава на стратегическо и на тактическо, и оперативно ниво с разузнаване. Вероятно ще се съгласим с предложението на Реформаторския блок. Те критикуваха текста, че Служба ВИ не дава своите архиви и досиета. На първо четене не е уточнено кои досиета и докога. Парламентарната им група държи да се предадат досиетата до 1990 г., а в текста е написано общо. Как службата да предаде архива си от периода след 1991-ва, когато е работила вече в условия на демокрация, тя каква разузнавателна служба ще е? Ще намерим разумния баланс по тази тема и постигнем съгласие с коалиционните ни партньори. Но сме категорично против сливането на двете разузнавателни служби. Не е времето за подобни неща в сложна геополитическа среда за сигурност. Лекомислено и недалновидно е да обезличим най-добрата си разузнавателна служба, с най-качествената разузнавателна информация. Защото въпросът не е в намаляването на личния състав, а в качеството на разузнавателната информация, в работата с партньорските служби. В съюзническите ни държави навсякъде има военни разузнавания.
– Какви проблеми на армията и Въоръжените ни сили открои докладът за 2014 г.?
– И в Комисията по отбрана, и в пленарна зала го обсъждахме, може би, по-дълго от очакваното. Но той беше безспорен, оценен беше изцяло положително. За разлика от предишни доклади е коректен и точен в изводите си и професионално много добре структуриран. Отразява и положителните неща, и проблемите, прави и прогноза за бъдещето и вижданията на МО. Макар че обсъжданията надскочиха случилото се в сектор „Отбрана“ и се разпростряха върху целия период от 25 г., особено през последните 15, когато рязко се намалиха разходите за отбрана и проблемите се задълбочиха. Отчетено е, че секторът е недофинансиран. Донякъде заради състоянието на държавата това е разбираемо. Затова проблемът надскача и МО, и военното ръководство. Но заради това се опитваме да направим разумен диалог, за да се актуализира бюджетът. Има минимум, под който не можем да минем. В момента сме на минимума. Вярна е констатацията, че през годините има и неразумно харчене – отпускани са много пари, а резултати няма. Аз помня годините след мисията ни в Ирак и дадените жертви и донякъде разбирам тогавашното политическо и военно ръководство на системата, които са много чувствителни към риска да се изпраща български войник в реални бойни действия, в зони с висока оценка за риск за техния живот. Вероятно и това е оказало влияние, решенията за авиацията не съм ги вземал аз, например. Във флота правихме само оценка какъв вертолет да вземем и направихме оценка за „Пантер“ като съотношение цена-качество-възможности и сме изключително доволни от тях. А имаше и перспектива тогава да кацат на белгийските фрегати… Но нито съдя, нито оправдавам взетите решения през годините
– А какви тенденции, според Вас, очерта докладът?
– Деветте приоритета с финансовата рамка от 2 млрд.лв. за модернизация за 10 г. напред не виждам как ще се случат. Защото само те са за 4 млрд. А има и капиталови разходи, и поддръжка на корабите, и други дейности, незаписани като приоритети, но които са част от живота на армията и ВС. Но командирите споделят, че заради обжалванията на обществените поръчки в края на годината те не могат да се изпълнят.В доклада има и няколко резки оценки, като тази за ерозията в отбраната и това, че при сертифициране батальонните бойни групи действат с една и съща техника. Това не е вярно и двете бригади са попълнени на сто процента с въоръжение и техника. Вероятно са вземали акумулатори „назаем“, но това е дребнотемие, гуми и акумулатори може спешно да се осигурят. Това говорене само дава хляб да се оплюва армията. Там важна е бойната машина. За това трябва да говори командирът на Сухопътни войски, както във ВВС говорят за самолета и във флота – за кораба. Това са големите неща, малките лесно се решават. Но над 90% от доклада е за случилото се в армията, за положителното. Защото въпреки трудностите армията живее, участва в международни мисии с хора. Нямали сме армия, не, имаме армия. И точно хората в нея въпреки всичко правят учения, спасяват при бедствия и аварии. Така че като оценяваме доклада, да кажем добро за хората в армията, не за онези, които не са им дали парите, т.е.за нас като политици. Макар че трябва да кажем добри думи и за Комисията по отбрана, която по традиция работи с консенсус. И в миналото НС, когато я председателстваше г-н Янко Янков, също работехме така, особено хората, служили в армейска среда.
– В този смисъл армията има своето лоби в парламента?
– Има, когато правим дебати по проблемите на армията, се говори професионално и става истинска дискусия, няма приказки като за пред медии. Но няма да е леко в отбраната, финансовият министър каза, че няма как да има фонд за интелигентна отбрана, тъй като се нарушава Законът за публичните финанси. МО има 50 млн. лв. собствени приходи, но дали ще може да се преизпълни, за да може да се даде на армията. Аз не приемам броя на ученията като критерий за състоянието на армията, т.е. колкото повече учения, толкова по-добре. От опита ми от 90-те г. във флота приемам принципа – колкото повече учения, толкова по-добре за личния състав, но е зле за техниката, защото се изразходва ресурсът й. И когато в близка перспектива нямаш шансове за нова или да я възстановиш, трябва да има баланс.
На нашата професионална армия не й трябват много учения, а само тестови оценъчни. Учения да се правят само с новопостъпилите. Затова да се намери балансът и ако трябва, да се намалят ученията, за да се запази техниката, докато намерим нова. Защото всичките ни командири, които отговарят за личния състав, стават заложници при остаряването на тази техника.
