Андрей Рангелов
– Решихме да се включим, за да покажем на широката публика, макар и малка част от нашия богат фонд. Военногеографската служба (ВГС) има 124-годишна история. За това време са събрани уникални експонати. Разбира се, не всички от тях са били изработени от нас. Голяма част са създадени от други географски служби. Но всички в един или друг момент са били ползвани от българската държава – както за осигуряване на подготовката на Българската армия, така и по време на войните. В изложбата има и оригинални карти, по които са били определяни границите на България, с подписите на хората, участвали в съответните събития. Тук е отразена цялостната дейност на ВГС по осигуряването с карти, които са използвани и за стопанското развитие на държавата.
– Кои от картите бихте отличили като най-ценни и най-интересни?
– Зависи от каква гледна точка ги преценяваме. Като най-стари са картите в първата част на изложбата, които са от началото на 19-и век. Те са били дарени от различни хора след Освобождението на тогавашната ВГС, за да може да бъдат използвани в началните години, когато картографското осигуряване е било много оскъдно. В изложбата са представени и картите, изработени от руския топографски корпус по време на Освободителната война.
Има много карти, свързани с Балканската война, с Първата световна война. Експониран е и литографски камък, на който е отпечатан планът на Одринската операция. Това е наистина оригинален експонат. Бил е ползван за литографско отпечатване на плана, по който се е провела тази операция. Това е нещо уникално.
Има и много австрийски карти, които масово са били използвани по време на Първата световна война, особено на Македонския фронт. Мисля, че с изложбата сме покрили целия период в картографското осигуряване на България.
– Виждаме и съвременни карти…
– Да и най-съвременни. Включително има и карта, която все още не е влязла в употреба в БА. Въвеждането й предстои през следващите години. Но така или иначе, за да я дадем на БА и на българската икономика, трябва първо да я направим.
– Виждаме и доста подробни карти, които по време на членството на България във Варшавския договор бяха секретни…
– Търсят ли ви от цивилни организации?
– Да, и то – много. Единствената държавна организация със сериозни възможности в областта на картографията с мащабите 1:25 000 и по-дребни е ВГС.
– Какви промени настъпиха в службата заради въвеждането на натовските стандарти в картографирането?
– Още със самото ни приемане в НАТО изработихме карти по стандартите на Алианса, с което още тогава нашата страна покри съответните изисквания. В тази област сме абсолютно съвместими с нашите съюзници. Работим по натовските стандарти, можем да ги осигуряваме във всяка посока. Качеството на тези продукти е равностойно на качеството, което ще видите в Германия, да речем.
– Как използвате съвременните компютърни технологи?
– От 15-ина години сме преминали изцяло на цифрова технология. Хартиените карти, които виждате тук, са просто един възможен продукт, който може да излезе от нашата технология. Иначе оригинално картите се правят в цифров вид. Могат да се изграждат различни бази данни, те да бъдат предавани по съответните комуникационни средства, да бъдат разглеждани онлайн. ВГС е високотехнологична структура на БА.
– Това е основната система за геодезически измервания в момента. Имаме достатъчно прибори и осигуряваме обучение и поддръжка на ползвателите в БА. Използваме много широко тази технология.
– Какви са по-интересните уреди, които виждаме на изложбата?
– Повечето от уредите служат за изработване на топографски карти, като например този кипрегел. Много интересна е сметачната машина. Това е механичен компютър, който може да извършва почти всички математически действия. Разбира се, това, което правим сега с компютър за 5 секунди, на машината ще й отнеме десетки часове. Така или иначе – предците ни са създали тези уреди, което говори за техния професионализъм.
– Виждаме уреди като астролабия и други, които и сега се използват…
– При нас – вече не. Рязко сменихме технологиите. Практически всички тези механични уреди, които се използваха за картография и други дейности, са заменени вече с много по-модерни технологии. Тоест, старите уреди вече са на мястото си (през смях) – тук, в музея.
– Има ли някой от уредите с по-интересна история?
– Някои от тях са били на фронта, особено във Втората световна война. Представен е един от най-старите експонати – част от камък със стъклена бутилка вътре. Той е представлявал центърът на триангулачна точка, поставена от руския топографски корпус по време на Освободителната война. Много усилия ни струваше да намерим такъв оригинален предмет, но в крайна сметка успяхме и затова решихме да го покажем. Той беше полуразрушен, но слава богу, беше на една могила, която горе-долу беше запазена, още не беше атакувана от иманяри. Успяхме да го спасим.
– Върху какво работи ВГС сега и какви са перспективите за нейното развитие?
Фото Красимир Тодоров
