Тодор Токин
– Не станаха ли вече много органите, които се борят срещу корупцията, г-жо Кунева? След като имаме Сметната палата, Комисия за разкриване на конфликта на интереси и БОРКОР , сега се създаде и Бюро „Антикорупция“. Няма ли взаимно да си пречат тези органи? Ако перифразираме Мечо Пух, няма ли да стане така – колкото повече органи за борба с корупцията, толкова повече корупция?
– Сменяме кардинално подхода. Досега всички органи за борба с корупцията никога не са разделяли дребната от едрата корупция. И съответно са отчитали дейност само с дребни случаи. Може би това е отговорът защо няма политик в затвора. Ето, Комисията за установяване и предотвратяване конфликта на интереси /КПУКИ/ е проверявала 120 хил. човека годишно и накрая е имала 108 решения за конфликт на интереси по ниските нива на администрацията. Бюрото, за което говорите, всъщност слива КПУКИ, БОРКОР и части от Сметната палата, в този смисъл няма да си пречат, защото сега ще имаме само един орган. Абсолютно съм съгласна с Вас, че многото органи затрудняват процеса. Именно затова сливаме, оптимизираме и ги правим много по-фокусирани. Фокусът сега ще бъде върху корупцията по високите етажи.
– Какви ще бъдат правомощията на това Бюро? Откъде ще намерите хора за него? Останаха ли в България личности, необвързани с партии, с тайни зависимости, с ъндърграунда, ако щете? На времето Симеон Сакскобургготски казваше, че не може да намери пет такива личности за ДИКСИ…
– Процедурата е следната: над 10 хил. човека – депутати, министри, кметове, главни архитекти, управляващите звената по оперативните програми и т.н. – подават всяка година и при встъпване в длъжност декларация за имущество и конфликт на интереси. Информацията в тези декларации се засича автоматично с регистрите на НАП, КАТ, имотния, търговския и т.н., за да се провери има ли разлика между декларирано и реално имущество. Лицата ще са длъжни да декларират и имущество, което трайно ползват – т.нар. джип на приятел – и да обяснят основанията за ползване. При откриването на несъответствие от 10 хил. лева или при сериозен сигнал ще започва втора задълбочена проверка, при която се проверяват много повече свързани лица и обстоятелства, и при която дори може да падне банковата тайна на лицето. От там нататък бюрото има много повече правомощия, ако открие нарушение на закона – както да налага административни глоби и да иска отстраняване на лицата от длъжност, така и да прати случая в НАП – при укриване на данъци, в Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество – при необяснимо богатство или на прокуратурата – при корупционно престъпление.
Колкото за хората – позволете ми да не се съглася с вас. Не мога да приема, че в България няма смели и принципни хора, че няма млади, амбициозни и умни хора, че няма добри професионалисти, че няма независими. Няма да го приема, това не е вярно.
– Ще има ли някакви специални мерки за сигурност за шефа на това Бюро?
– Това е въпрос, който предстои да обсъдим. Искаме обаче да изпратим ясно послание на всички, заемащи висши публични длъжности – вече никой няма да е недосегаем.
– Заплаха ли е корупцията за националната ни сигурност?
– Би могло и така да се каже. Всяко нещо, което толкова стъпва икономиката и разрушава доверието на инвеститорите и българските граждани в институциите, колкото корупцията, е заплаха за националната сигурност.
– Промяната на Конституцията на този етап, май, изглежда кауза пердута. Как ще убедите БСП и ДПС да се ангажират с тези промени? Защото без техните гласове в пленарна зала промяна няма да има?
– Бих искала отново да им напомня, че 161 депутати вече гласуваха Стратегията за съдебна реформа. Промени в Конституцията следват насоките, залегнали в тази стратегия. За мен това означава, че ако не подкрепят промените, или тогава, или сега лъжат българските граждани. Вижте, по време на преговорите за членство в ЕС променихме Конституцията пет пъти. Не беше лесен процес, нито една от тези промени. Няма как да е – това е основният закон на държавата и е естествено да е трудно, да има много преговори, много убеждаване. Това, което искам да заявя категорично обаче, е да не допуснем промените в Конституцията да се превърнат в разменна монета. Това би било цинично.
– Проектозаконът на правосъдния министър Христо Иванов не е ли достатъчен поне за началото на съдебната реформа?
– Проектозаконът е много широкообхватен и предлага решения на много проблеми в съдебната система – от атестацията на съдиите, през електронното правосъдие до промени за прокуратурата. Но промените в Конституцията се правят, за да бетонират реформата. За да не може някой да сезира Конституционния съд или след няколко години друго мнозинство да реши да върне нещата в стария им вид. Цялото общество е съгласно, че това е необходима реформа. Трябва да я свършим. Няма план Б.
– Ще може ли промените в Конституцията и реформата в съдебната власт да минат през парламента до края на лятната сесия? До края й остават само два месеца.
– Надявам се. Процесът върви, нямаме право да се отчайваме.
– Как би повлияло тяхното забавяне на приемането на България в Шенген?
– За мен Шенген не бива да бъде обвързван изобщо с напредъка на България в правосъдието. Шенген е въпрос на сигурност за страната и въпрос на икономика. В договора ни за присъединяване пише, че трябва да станем член от Шенгенското пространство, когато изпълним техническите критерии. Нашите граници се охраняват добре.
– С какво България е по-различна от Румъния, та отношението към съветите на Моника Маковей бе, меко казано, пренебрежително?
– Румъния свърши сериозна работа, в продължение на много години там бяха изграждани и укрепвани институциите за борба с корупцията, които сега дават резултати. Струва ми се, че посещението на г-жа Маковей предизвика прекалено много шум и излишно напрежение, от което пропуснахме да чуем основното послание – нищо не става без хора, но нищо не остава трайно без институции.
– Как се готви България да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.? Имаме ли подготвени хора за това или всичко ще протече под знака на битка за пари и постове за наши хора?
– В момента тече първият етап на подготовката. Бяха създадени няколко работни групи, които се председателстват от различни министри, за да върви паралелно подготовката както за административния капацитет, така и за логистиката и обществените поръчки. Имаме подготвени хора, но са ни необходими още толкова. Затова вече са започнали някои курсове, а от началото на следващата година, когато бъдат определени и хората, ще има допълнителни квалификации. Трябват ни около 1000 изключително добре подготвени кадри в администрацията – както с езици и европейски познания, така и със знания за водене на преговорите. Ние сме свикнали да виждаме само официалната, „лъскава“ част на председателството – неформалните съвети, на които в страната председател идват министрите или държавните глави на 28-те страни членки, но всъщност отдолу има много повече и по-невидима работа – стотиците работни групи, които подготвят политиките на съюза, които на практика движат ЕС. Именно за нея са ни необходими толкова много подготвени кадри.
– Има ли надежда да бъде актуализиран бюджетът на Министерството на отбраната към края на година?
– Помните какво се разбрахме при президента. Бюджетът на армията ще бъде плавно увеличаван през следващите десет години. Това е реалистичният план.
– Какъв е Вашият коментар за забраната на Москва за бившия ни посланик там Илиян Василев да посещава Русия?
– До този момент не сме получили от руска страна обяснение защо г-н Василев е в този списък. А такова трябва да има.
