Добромир Пелов
Конфликтът в Гърмен е битов, а не етнически, заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, след като няколко пъти посети размирната напоследък община. Местните хора обаче настояват, че не е само битов, а социален и законов. Защото една част от населението на вече не новия квартал „Кремиковци“, наречен кой знае защо така, не работи нищо, не се знае дали плаща някакви сметки, защото няма законни постройки, съответно – няма партиди за ток и вода. А е и законов, понеже, неизвестно как, там вече от години се извършват адресни регистрации на десетки хора на един адрес, което пък някои свързаха с изборната миграция за предстоящия наесен вот за местна власт.
В края на миналата седмица започна доброволното разрушаване на незаконни къщи в квартал „Кремиковци“. Гласовете, които се чуха и от разрушаващите къщите си и от онези, които отказват да го направят, са почти идентични – къде ще ни местят сега? Значи, в съзнанието на тези хора вече като аксиома битува разбирането, че някой е длъжен да се грижи за тях.
Проблемът е и законов, защото по неизвестен начин тези хора са получили
адресна регистрация
на несъществуващи в никакъв кадастър имоти, имат и лични карти там. Това им дава дългогодишна вече увереност, че те имат право да отидат, където поискат, да се населят, да получат узаконяване на пребиваването си. Това все пак е „по-меката“ страна на проблема. Другата е, че твърде често те попадат в криминалните сводки като извършители на не особено тежки, но натрапчиво повтарящи се престъпления от рода на кражби на имущество, на храни, на пари, макар и на не особено големи суми, защото нападнатите пенсионери нямат повече. Не става дума, че това го вършат само те, защото са от определен етнос. Случката от последните дни с младото семейство, извършило твърде аматьорски, но и нагъл обир на магазин в центъра на столицата показва, че престъпността няма етнически белег. Но така или иначе – Гърмен гръмна и напомни за Катуница отпреди четири години. Разликите са очевидни, но двете истории се свързват поради етническия признак на една от групите, участващи и в двата конфликта. В Катуница обаче местните хора тогава въстанаха буквално срещу Кирил Рашков, известен като Цар Киро не толкова, защото е с по-тъмна кожа, а като срещу
местен феодал
чиято фамилия си позволяваше безнаказани безчинства, накрая довели до смъртта на младо момче.
В Гърмен „топчето пукна“ не поради някой ромски бос, а поради дълго назряващата нетърпимост към склонността на определена група хора да се чувстват недосегаеми. Защото са единни при всяко посегателство от страна на закона спрямо тях. Не само там, но и на още няколко места в страната си позволяват да заплашват техници от енергото, дошли да прережат незаконните им жици. Горски инспектор от Самоков откровено си призна пред камерите, че дебнат каруците на бракониерите само по пътя. Щом каруцата влезе в „махалата“, стават безсилни. Вече позабравена е
одисеята „Зрънкови“
която преди десетилетие хвърли Видин в тревога. В тамошния квартал „Нов път“ се разразиха масови безредици между два рода, подпалени от известните Зрънкови. Стигна се дотам днешният премиер, тогава главен секретар на МВР, да вкара бетеерите на жандармерията в квартала, за да потуши напрежението. И се започна одисеята „Зрънкови“. За да не се стигне до кръвопролития, родът беше изселен, каквото чудо не беше се случвало от десетилетия. Никоя община в страната, обаче, не пожела да „си вземе чудо на главата“ и накрая „Зрънкови” тихомълком се завърнаха пак в „Нов път“. Квартал, за който видинчанин разказваше, че е отделен от града с бариера, през която се пропуска само камионът с хляба!
И така си вървим вече десетилетия. За да припламне тук-там поредната искра, в която пак са замесени хора от определен етнос. За да има кметове като Ценко Чоков, които са избирани мандат след мандат от населението, защото връзват крадците
на позорен стълб
насред селото. Или юнаци от Коиловци, които набили френски командоси, защото ги помислили за роми от прословутото съседно село Мечка, дошли да крадат от нивите им. Проблемът е в бедността, казва социалният министър Ивайло Калфин. Но не дава отговор защо това население е преобладаващо бедно. Или поне така изглежда. Защото в много от „махалите“ има нови триетажни къщи с масивни огради и гаражи, в които паркират лъскави джипове, за каквито работещият среден българин не може и да си помисли. Но като цяло мнозинството наистина живее в условия, които са немислими не само за здравословен, но и за всякакъв живот. Дали това е само от бедност, или така им харесва е въпрос, който трябва да бъде решен възможно най-бързо. Възмущението на хората от Гърмен е не срещу цвета на кожата на техните съседи по махала, а от безнаказаните им нарушения на закона. Проблемът е и в липсата на образование, казват всякакви специалисти, изказващи се тези дни по въпроса. Но защо нямат образование тези хора? Средното образование у нас все още е напълно безплатно. За селата се осигуряват училищни автобуси. Защо тогава те или въобще не изпращат децата си на училище, или ги спират към трети-четвърти клас? Защо по софийските кръстовища невръстни мургави хлапета просят, а не са
в класната стая
Тук връзката стига и до самите училища. Всяко едно от тези деца носи бройка и делегиран бюджет. Затова и се води в списъците и в дневниците. А това пък дава детски надбавки на родителите. И така не е само в началните училища. В Пазарджишка техническа гимназия част от преподавателите се разбунтуваха срещу директорката, защото „водела“ в класовете им ученици, които не са стъпвали в класните стаи. Проверка откри една такава „ученичка“ в ромската махала. Момичето съвсем откровено си каза, че е омъжено, има си детенце и въобще не знае къде се намира това училище. Значи – всеки заобикаля закона кой както може, а санкции няма. Така има вече поколения необразовани хора от определен етнос, които са изработили в съзнанието си защитната максима – като не ни дават работа, ще крадем! Те още живеят с разбиранията от едно време, наречено „социализъм“, че
някой е длъжен да им дава
Каква работа да им даде някой, когато нямат образование, нямат квалификация, нищо не знаят и не умеят. Всякакви специалисти търсят оправдание в т.н. „ромска култура на живот“. Вярно, че тя трудно се преодолява. През 50-те години на миналия век едно постановление на Вълко Червенков забранява катунарството и повелява заселване на ромите в населените места. Това е първата стъпка към тяхната интеграция – дума, непозната тогава. Те са „описани“ в гражданските регистри, защото преди това живеят волно и щастливо без паспорти и документи. По места са включени, макар и принудително, на работа – предимно в селското стопанство, а децата им ходят на училище. Законова принуда, която дава известни резултати. Но която води и до насаждането в съзнанието им, че държавата им е вечен длъжник.
Четвърт век вече те продължават да живеят с това съзнание. А откровените злоупотреби на някои политици с техните гласове пък затвърждават у тях убеждението, че е необходима сила поради нарастващата си масовост. И на всички поредни избори въпреки заричанията и заклинанията за честна борба те без свян си признават, че гласуват за този, който даде повече. Сега гръмна Гърмен. Полицията овладя положението. Но това не решава проблемите. Най-важният от които е – равенство пред закона за всички!
Дядовата ръкавичка
В едно селце, в двустайна къщичка, едноетажна, при самотна баба, се оказали регистрирани адресно има-няма 80 (словом: осемдесет човека). Направо – Дядовата ръкавичка!
Отгоре на всичко, при проверката, възрастната женица не знаела нищо за това. Ама как така? Нали преди години промениха закона и регистрацията по настоящ адрес може да става вече само със съгласието на собственика. Ами така – просто някой е подписал бабата в документите в това китно селце и е записал на нейния адрес, в двустайната едноетажна къщичка, осемдесетина човека. Които, разбира се, ще се появяват в това китно селце само в деня на изборите, ще размахат удостоверения и ще пуснат гласа си именно в това китно селце, та да изберат за кмет кого – ами, този, който ги е записал на адреса на нищо неподозиращата старица. От администрацията се оправдават – законът не ограничава регистрацията на брой лица на един адрес. Добре де, но има и житейска логика – могат ли осемдесет човека да живеят на 50 квадратни метра? Кметовете и администраторите си измиват ръцете – щом законът не забранява, значи може. Тогава топката пак отскача към нашите славни народни избраници – поправете закона! Ще го сторите ли? Или пак пусти избори идват…
колаж Красимир Тодоров
