Лъчезар Лозанов
Карнобат го знаех като етикет на вино и прочутата карнобатска ракия. Че е абсурдно място в представата на външния човек – ни на морето с рибарско плажни изкушения (отдалечен на 50 км), ни в планината – с природните й съблазни. За виното и от местните понаучих нещо – керамики на бог Дионис са намирани често в тракийските могили наоколо, редом с немалко натрошени паници за вино. Виночерпенето е забавлявало хората тук още през V-IV век пр. Хр., пише го и в историческите бумаги-хроники: винари разменяли и къркали с гостите си от елинските колонии. Днес заедно са събрани да живеят няколко етноса – българи, цигани, турци и каракачани, което прави хората от улицата любопитни, толерантни и доста колоритни, особено ако извадят местните си облекла от раклите. Наследените легенди ги обединяват – копат като изоглавени заради халюцинацията, че в близкия Карказан баир турците са заровили 40 казана злато. Иманярите живеят с надеждата един ден да се окажат заровени от злато и средновековни скъпоценности.
Неслучайно тук се случва Балканският фестивал на изкуствата в края на май и началото на юни. Пространството е разтегнато в ос между 2 сцени, но е триъгълник с третата – на пл „Янчо Блецов“. Сцената на площад „Трети март“, гърба й опира в колоните на импозантното читалище – и другата, в градския парк, която е сред дървета, детски площадки, ресторантчета и фонтани, образуват основната ос. Това протежение повече от километър е заето наполовина от централния булевард – с градини, чешми (за разлика от софийските те работят) и дълги
върволици с колоритни занаятчийски щандове
– дошли от разни краища грънчари, майстори на дърво или керамика, бижута, кошничари, плетачки на вълнени изделия, на хартиени приумици (декупаж – колаж от изрезки, апликации). Един от майсторите на художествена керамика Румяна Райкова разказва как объркала пътя от София, та минала през Северна България – Габрово, и Шипка, за да стигне до празника: „Но тук духът на артистизма, многоезичието и възможността за диалог с другите са несравними“.
За второто издание на феста надойдоха над 1000 участници – 430 танцьори, певци и артисти от Балканите. Гърция и Сърбия се представиха с по 3 ансамбъла (единият от Ниш), а Турция, Румъния, Албания, Босна и Македония с по един. Участваха и български професионални и самодейни фолклорни ансамбли, местни училищни групи, състави поп-рок изпълнители, майстори на съвременни танци, жонгльори, кегли, топки, скейтбординг, ролери, хора на кокили.
Първият ден стартира с дефиле на всички участници и концерт „Добре дошли“. Вторият – продължи с куклен театър за най-малките, и с първия конкурс „С песните на Стайка Гьокова“ – надсвирване на сватбарски оркестри и многобройни изпълнения на наши и чужди фолклорни състави. Един от акцентите при изпълнителите беше представлението на детската киностудия от София с ръководител Цвети Лозанова. Спектакълът „Предай нататък“ съчетаваше елементи на
танц, пантомима, сюжет и изключително въображение
в посланието: предай нататък усмивка, а не сълза, дружба, а не война. Неслучайно с това свое изпълнение трупата беше спечелила наградата за най-оригинален спектакъл на ХV национален фестивал за детско и юношеско творчество на руски език в Руския културен център в София. Една от кулминациите на сцената в парка беше с рок и метъл, поднесен от най-новите банди в региона. Брейк и бийтбокс батъл и фолклорни изпълнения продължиха и третия ден, но с допълнително напрежение и колорит се включиха конкурсът за детски рисунки на асфалт и изпълненията на самодейците от региона на общината. Всичките събития и през трите дни бяха съпътствани от часове по майстория – минувачът можеше да се учи на изящество при обработката на керамика или грънци, да усвои как се изработват багрите при плетене на вълнени пуловери или чорапи, тепане на вълна, тънкостите на бисероплетене, дърворезба и кошничарство. Последния ден направи равносметка – беше открита изложба на изработеното през първите дни в часовете по майстория, а отличия спечелиха лауреатите на втория конкурс – за надпяване. Освен тях се проведоха и 2 батъла – бийтбокс и брейк танци, а за битките на брейк формациите жури беше Xaner от Team Vinotinto, гост от Венецуела.
Каскадата от събития
в Балканския фестивал беше така организирана, че да въвлече в лабораторията на изкуството и тези жители на общината, които обикновено не участват в културния живот на града. Това видимо променя облика му, подпомага формирането на нова идентичност и привлекателност – местните традиции и колорит търсят нови форми за изяви, целта е да се създаде „културна марка“ на региона. Фестът се реализира с финанси от ОП „Регинално развитие“ 2007-2013 г. с главен организатор агенция „Прима“. Изкуствата и техният синтез в програмата са поднесени на достъпен език и по интерактивен начин така, че можехме пред очите си да видим как посетителите от пасивни наблюдатели ставаха активни участници и събуждаха задрямалото си от навици творческо мислене, усвоявайки изразяването му чрез средствата на изкуствата.
