Светлозар Стоянов
С гвардейски почести и духов оркестър бе открит шестметровият паметник на цар Самуил, който в последните дни предизвика остри реакции на граждани заради естетическите си качества, както и заради неподходящото според мнозина разположение – в знаковия триъгълник между базиликата „Света София“, катедралата „Свети Александър Невски“ и сградата на Светия синод.
Въпреки критиките и призивите откриването да бъде поне отложено, церемонията бе уважена от президента Росен Плевнелиев, вицепремиера Румяна Бъчварова, кмета на София Йорданка Фандъкова, както и от бившия служебен премиер Георги Близнашки, чийто кабинет взе решението за мястото на монумента. Там бе и зам.-кметът Тодор Чобанов, който няколко дни преди откриването влезе в полемика с автора на статуята Александър Хайтов, тъй като не харесвал, че очите й светели в тъмното.
Церемонията започна точно в 12 ч. с военни почести. Гвардейски части приветстваха президента и след изпълнението на химна Росен Плевнелиев държа реч, в която обяви: „Самуил е историческа фигура – символ на борбата за спасяване на българската държавност. Нашето поколение има историческа отговорност костите на цар Самуил да се върнат на родна българска земя. Българската държавност не бива да се успокои, докато костите не се върнат в България”.
Президентът подчерта, че „В България все още се строят
паметници на комунистическия лидер
който за малко да подари българската държавност като 16-а република, но иначе спорим, когато се открие паметник на велик български цар, отстоявал до последен дъх българската държавност. В столицата на България имаме паметници на съветската армия и на руския император, но нямаме паметник дори на основателя на българската държава”, напомни той.
Тържествената церемония събра десетки граждани в центъра на столицата, дошли да видят държавните мъже и да присъстват на паметния миг на откриването на станалия излишно спорен паметник на големия български владетел.
Патриарх Неофит отслужи тържествен водосвет. Какви бяха посланията на главата на Българската православна църква не стана ясно на множеството заради лошото озвучаване. Не бе помислено и как медиите да отразят словата при откриването.
По-силно се чуваха птичките
отколкото речта на Неофит.
След химна официално бе открит и паметникът. Свалянето на булото бе посрещнато с аплаузи от събралите се хора.
„Така се е стекла българската съдба, че не знаем къде са погребани мнозинството от нашите царе. Ето защо нашето поколение има своята историческа отговорност”, каза още президентът Плевнелиев. Държавният глава успя някак си да се пребори със слабия звук и поне неговата реч стигна до множеството.
По програма трябваше да има слово и на кмета на София Йорданка Фандъкова и на премиера Бойко Борисов, който обаче не присъстваше на церемонията.
След официалната част президентът Росен Плевнелиев се ръкува с гражданите и раздаде автографи.
След неговото слово дойде ред да се изкаже и Милен Врабевски от фондация „Българска памет“, но отново множеството не можа да чуе какво казва той. Хората не се сдържаха и на няколко пъти се провикнаха „Микрофона“, „По-близо сложете микрофона”.
След церемонията единствено
представителната гвардейска част
бе изпратена от цялото множество с аплодисменти, което за сетен път потвърди високия престиж на Българската армия в обществото.
В рамките на отбелязването на годишнината от гибелта на цар Самуил, България е предприела и действия за връщане на костите на владетеля у нас, които сега се намират в Солунския музей за византийско изкуство.
Ден преди откриването на паметника заваляха подписки и протестни писма. Недоволството е заради стила на изработката му и мястото, на което ще бъде издигнат. „Това си е цялостна концепция, която излиза като завършен продукт. Скулптурата има свойство да синтезира историята в един миг. Разбираш го или не го разбираш”, заяви авторът на скулптурата Александър Хайтов пред Нова телевизия и bTV.
Статуята на самия цар е висока 4 метра, а постаментът, на който стои, е висок 2.20 метра. Издигането на скулптурата е част от програмата за честванията на 1000 години от смъртта на българския владетел. Местоположението е било избрано на база исторически сведения, според които бащата на цар Самуил – Никола, е бил комит на област Средец.
След провеждането на конкурс, в който са включили 21 проекта, журито избрало този на скулптора Александър Хайтов и на проектантите Росен Гурков и Мария Гуркова. Инициативата е на фондация „Памет българска”, а впоследствие се включва и Столичната община.
