Хленчът е чужд на войската. „Слушам! Тъй вярно!”, отсича човекът под пагон и хуква през бури и потопи, през мраз и пек да изпълнява заповедта на командира си, която за него – подчинения – е закон.При трудности хората в униформа стискат зъби и дават всичко от себе си, за да постигнат заповяданите цели.
Но за повечето от военните специалности службата е свързана със съответната техника, оборудване, екипировка. Така е, например, при химиците. Зависими са от машините, за да изпълнят задачите си. А когато това става с 40-годишни уазки и зилове, нещата може да зациклят.
Защото, дори да оставим на страна възрастта, стандартите на НАТО вече налагат военните автомобили да не са на бензин, а на дизел. Да не говорим за изтребителите МиГ-29, които също имат проблеми със съвместимостта.
Превъоръжаването и купуването на модерна, съвместима с Алианса техника е ключов въпрос на членството ни в НАТО. Другото би било дезертьорство от съюзните ни ангажименти.
Но решението не го дават военните, които мълчат и просто изпълняват заповедите, а политиците на жълтите павета, при определянето на бюджета за отбрана.
Дано да чуват понякога и гласа на мълчанието.
