Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

1000 парашутни скока над „Чешнегирово“

[post-views]

Цончо Драгански 

parashuti_proverka
Проверка на парашутната материална част
За четири дни летището на някогашната авиобаза „Чешнегирово“ прие военнослужещи от цялата страна. Тук бяха парашутисти от 68-а бригада „Специални сили“, от ВМС, курсанти от НВУ „Васил Левски“, от 24-а авиобаза, от отдел „Специални сили“ в Сухопътните войски и от Щаба на отбраната. Всички те извършваха по над 250 скока на ден, така че общият брой на скоковете стана около 1000. Използвани бяха парашути RS-4/4Т с незабавно отваряне, RS-8  и SOC-TW-7 (тип „Летящо крило“). 

Мерките за безопасност

подчерта заместник-командирът на 68-а бригада полковник Костадин Кузмов, бяха много строги, защото и най-малката грешка при тези реални действия може да доведе до неприятни ситуации. Затова се наблягаше на земната тренировка, на земното отработване на всички елементи за парашутния скок – напускане на самолета, управление във въздуха, действие при пълен или частичен отказ на парашута и действие на парашутиста при приземяване…
Всичко се отработваше предварително на земята и постоянно се тренираше в тази област, въпреки че повечето военнослужещи са с голям опит. Например, полковник Роман Ромов – държавен експерт в дирекция „Операции и подготовка“ в Министерството на отбраната вече е записал над 820 скока. Заместник-началникът на щаба на 68-а бригада подполковник Николай Николов има над 500 парашутни скока. Той многократно е бил ръководител на парашутните скокове в такива подготовки.

konstantin_kuzmov
Полковник Костадин Кузмов
През тези дни курсантите от факултет „Авиационен“ на НВУ Васил Левски“ пък изпълниха първите си парашутни скокове. Други курсанти от НВУ вече имаха в актива си по няколко скока от предишни подготовки.

По какви задачи тренираха военно-служещите? 

Те извършваха дневен групов доцелен скок. Доцелен означава, че групата трябваше да се приземи в една цел. След което да събере материалната част, да се изнесе на определена точка и оттам нататък, ако има поставена тактическа задача, да я изпълнява. Ако няма – прибира материалната част и се включва в скатаването на парашутите. През първите дни скоковете бяха без контейнери, а след това – с оръжие и контейнери.
Домакините на подготовката военнослужещите от 68-а бригада се бяха погрижили за организацията. Сутринта преди скоковете се провеждаше предварителна подготовка и тренаж на парашутния полигон в района на бригадата. След това се натоварваше материалната част, превозваха се хората и се транспортираха парашутите. 
Разчетите бяха такива, че около час и половина преди началото на скоковете всички трябваше да са на летището. Тук започваше непосредствената подготовка за скоковете – подготовка на парашутната материална част и ако се използваха – подготовка на въоръжението и контейнерите. 
Извършван бе непосредствен инструктаж на личния състав. Той се заключаваше в топографската ориентировка на хората, запознаване с  препятствията в близост или на площадката на приземяване. Съобщаваха се особеностите на скока – метеорологичните условия, в които ще се изпълнят и тактическите задачи за отделните заходи.
При използването на парашути с незабавното отваряне RS-4/4Т скачаха по 14 души на един заход от височина 450 метра. А с „Летящо крило“ и на свободно падане, броят на хората се определяше в зависимост от задачата и от височината – до 4000 метра. При каква сила на вятъра можеха да се проведат скоковете? Има определени норми, но те зависят от степента на подготовка на парашутистите. 
parashuti_В един от дните ръководител на скоковете бе майор Цветан Русинов – заместник-командир на батальон „Специални бойни действия“, а инструктори – старшина Даниел Стоянов, старши сержант Димитър Димитров, старши сержант Димитър Балев, сержант Мирослав Павлов и сержант Делян Павлов. Определяше се съставът на машините и воините поставяха парашутите за проверка на три линии. На първата линия проверяваше командирът на взвода, който бе и старши на машината. На втората линия проверката бе от командира на ротата, а на третата линия – от дежурния началник на „Парашутна служба“, като тази отговорна задача се вършеше от подполковник Георги Мянков и капитан Стоилко Здравков, които последни проверяваха готовността на воините, преди да се качат в самолет С-27J „Спартан“ . Много добро бе съгласуването на действията на участниците в подготовката с екипажите и с ръководството на Транспортна авиационна група „Враждебна“ от състава на 24-а авиобаза.

Защо точно „Чешнегирово“?

Воините парашутисти започнаха да използват летище „Чешнегирово“ от миналата година след дълго прекъсване. Тук са скачали редовно много отдавна, когато базата е функционирала. Условията са много добри и удобни за парашутни скокове. Няма съвместни трасета и необходимост от съгласуване с цивилното ръководство на летище „Пловдив“ или пък при излитане на вертолети от авиобазата в Крумово. Заместник-командирът на 68-а бригада „Специални сили“  полковник Костадин Кузмов изказа своята благодарност на личния състав за добре свършената работа и посочи, че без отличното взаимодействие с командването и екипажите на военнотранспортната авиация задачите нямаше да бъдат изпълнени.

Преживяването е неописуемо

svetlio_halvadjievУчастник в парашутните скокове бе и полковник Светослав Халваджиев. От 18 октомври 2014 г. той е на длъжност началник на отдел „Специални сили“ в Командването на  Сухопътните войски. Затова и не пропусна възможността да направи първия си парашутен скок с RS-4/4T. А след него следва вторият, третият и т.н. Но началото винаги се помни. Преживяването е неописуемо, това бяха думите му след приземяването. 
Искам чрез в. „Българска армия“ да изразя моята най-дълбока благодарност на хората от Парашутно-десантната служба, а и на всички военнослужещи от бригадата, с които съм имал някаква комуникация по време на подготовката за парашутния ми скок, заяви полковник Халваджиев. В досегашната си служба той е бил командир на 38-и батальон на 2-ра Тунджанска бригада и след това началник на сектор „Подготовка и сертификация на декларираните формирования“ в отдел „Бойна подготовка“я на Сухопътните войски. Преди да заеме сегашната си длъжност, е завършил Колежа на Сухопътните войски на САЩ. 

kursanti_nvu
Курсанти от НВУ “Васил Левски“ след поредния си парашутен скок
Курсанти трупат самочувствие

За мен този скок беше като първи, макар че преди това бяха записал 7. Но от една година не бях скачал и през това време се забравя усещането, сподели четвъртокурсникът от НВУ „Васил Левски“ старши сержант курсант Росен Маджаров. Призна, че го е съпровождала  малка уплаха. Но след втория си скок е нямал никакъв страх, а само напрежение в границите на необходимото. В самолета е малко напрегнато, на вратата на самолета е критичната точка, но след излизането, като погледна, че куполът е напълнен, усещам адреналин и прилив на удоволствие. Така обрисува преживяването си старши сержант курсант Маджаров. 
За едни курсанти тези парашутни скокове бяха поредни, а за други бяха първите. Сержант Руси Кърмаджиев е бъдещ летец-пилот. Но за да започне летателната си подготовка, той трябваше да направи поне два скока. При първия, отбеляза той, беше страшна тръпка, голям адреналин, но твърдя, че се справих отлично, защото най-важното, както казват нашите инструктори, е да сме живи и здрави, и да  няма контузени. Мога да твърдя, че при втория си скок бях едно ниво над първия. Успях да управлявам парашута, насочих го към тревната площ и се приземих точно така, както се обучавахме цяла седмица. Сега съм щастлив и съм готов да отпразнувам своите парашутни скокове с колегите си, развълнувано разказа курсантът.
Някои твърдят, че вторият скок е по-страшен от първия. Така ли е било за него? Това наистина е така, защото при първия скок адреналинът е толкова силен, че всичко минава почти като филмова лента през главата и не се усеща напрежението и отговорността. А при втория скок по-добре осъзнаваш случващото се, по-спаднал е адреналинът, защото си видял какво е било през първия скок. Най-важното е да не се отпускаш, да не си мислиш, че като си направил първия си скок, си придобил малко опит, а да се държиш здраво до края и да разсъждаваш трезво във всеки един момент, обобщи курсант Руси Кърмаджиев.
След направените парашутни скокове той и неговите колеги от специалността ще започнат летателната си подготовка. Чакат ги напрегнати часове в Долна Митрополия при овладяването на самолет РС-9М „Пилатус“.                            

ts_russinovБезупречна организация

Да си назначен за ръководител на парашутните скокове, е признание и чест за всеки офицер от 68-а бригада „Специални сили“. Но същевременно и голяма отговорност.
Моите задължения са да организирам предскоковата подготовка, разполагането и проверката на техниката и на парашутната материална част. И след това да направя организация на скоковете, да следя за метеорологичната обстановка и за препятствията, които се намират на летището. Определям машините и заходите. Свеждам действията, които трябва да изпълнява всеки един скачащ. Така накратко описа част от задълженията си през този ден майор Цветан Русинов – заместник-командир на батальон „Специални бойни действия“, записал досега около 400 парашутни скока.
Той напомни на военнослужещите стандартните процедури при напускане на машината и какво трябва да направи всеки парашутист. Обърна внимание на отброяването на времето за отваряне на парашута, на следеното на обстановката около всеки и на последователните действия, на запазването на положението, насочването за приземяване и начина на приземяване… 
И през цялото време на провеждането на скоковете майор Русинов и неговите помощници измерваха скоростта на вятъра. Преди всеки скок те трябваше да предадат последните данни за силата и посоката на вятъра. И чак след това започваше пускането на парашутистите от самолета. Ако се налагаше корекция, тя се даваше за следващата машина. А когато всичко завърши както трябва, това означава, че организацията на парашутните скокове е била безупречна.  

Като тренировка за СИЗМ

Опитът на парашутните инструктори от 68-а бригада „Специални сили“ е впечатляващ. Трима от тях – старшина Даниел Стоянов, старши сержант Мирослав Павлов и сержант Делян Павлов използваха поредните скокове на летище „Чешнегирово“ като тренировка за състезанията в Полша. Те ще се проведат  от 26 юли до 4 август т.г. и са в календара на Международния съвет за военен спорт (СИЗМ). Надпреварата в парашутните скокове ще бъде по приземяване в цел. 
Старшина Даниел Стоянов вече е участвал в такова състезание в Индия и споделя опита си сред своите колеги. В актива си досега той е записал около 2400 скока, а старши сержант Мирослав Павлов и сержант Делян Павлов имат по около 500.

фото автора

 

 

 

Най-ново

Единична публикация

Избрани