Добромир Пелов
Ти си враг, докажи, че не си! Това е основната теза в „новото” съветско правораздаване през 30-те години на миналия век, формулирана от зловещия тогава върховен прокурор Андрей Януариевич Вишински. Главното доказателство, според този „мастит юрист”, били самопризнанията. Как са постигани те от следователите на НКВД започнахме да четем още през 80-те години на миналия век в тогавашните руски перестроечни издания. Крайната цел – физическото ликвидиране или отстраняване на неудобните.
Почти век по-късно, в условията на демократично общество и нова юридическа култура, в нашето разследване и правораздаване „проблясват“ такива кривици на родното законодателство, поразително приличащи на „сюжетите“ на Вишински. Днес един български генерал е обвинен в „злоупотреба със служебно положение“. За това ни информира самата прокуратура, която била извършила проверка. Неизвестно как жреците на Темида са стигнали до „поразяващия“ факт, че бригаден генерал Димитър Шивиков бил използвал труда на четирима свои подчинени за ремонт на апартамента си. Вероятно някой
„добросъвестно“ е донесъл
където трябва. Моментът е избран точно – преди заминаването на генерала на отговорна работа в централна структура на НАТО. Въпреки категоричната позиция на ръководството на МО, че генералът ще продължи да изпълнява своите функции, хватката на Темида е задушаваща. Обвинението предполага отнемане на допуска до класифицирана информация, което пък лишава генерала от възможността да продължи да служи в армията.
Дали бригаден генерал Шивиков е извършил престъпление по служба, е твърде спорно. Не се съобщава, че той е използвал труда на подчинените си принудително. Няма следа или показания за негова заповед – равнис, мирно, идвате да ми ремонтирате апартамента. Единият от тези военнослужещи е и в роднинска връзка с генерала. Което още повече олекотява обвинителната теза. Явно става дума за приятелска и най-вече – безвъзмездна и непринудена помощ. Несъвършенствата в закона обаче позволяват на Темида да стегне примката около генерала. Общата формулировка „злоупотреба със служебно положение“ не разграничава извършеното от Шивиков от реална злоупотреба с власт или пък директна злоупотреба с
класифицирана информация
Така на практика се получава все едно, че генералът едва ли не е издал държавна или военна тайна и затова повече не може да му се вярва. Нелепо! Но законно обосновано.
И всичко това – още преди да е предявен прокурорски обвинителен акт. Преди да е минало триинстанционното съдебно производство, което единствено може да се произнесе окончателно – виновен или невинен. По тази законова логика в момента могат да пострадат много хора – обвинение, лишаване от достъп до класифицирана информация, което автоматично води до лишаване от правото на труд в определени професии.
Дали за всички е така, обаче? Един бивш министър председател и бивш лидер на партия, който сега отново ще води европейските социалисти, реално беше злоупотребил с класифицирана информация. Някъде му се губеха приети от него срещу подпис и невърнати секретни доклади на разузнаването и контраразузнаването. И какво стана? Делото се точи безметежно. През това време той успя да бъде депутат, председател на парламентарна група, която беше съучастник в избирането на правителство, станало печално известно като Кабинетът „Кой“, да стане евродепутат и да се издига по европейските соцвърхове. Вероятно пак има тънки юридически ходове. Сигурно адвокатите ще ни обяснят, че докато е подсъдим, той не е заемал държавна служба, за която се изисква допуск до класифицирана информация. Значи
законът е с две лица
Можеш като подсъдим, и то за класифицирана информация, да си депутат, но не можеш да служиш в армията. Парадокси! И ако е справедливо да не можеш да си в армията или в полицията за престъпление, свързано с класифицирана информация, нека тогава това да важи и за народните избраници. И то само след окончателното произнасяне на върховна съдебна инстанция!
Защото сега сме изправени пред необясними явления. Убийци на пътя, каквито примери имаме твърде често, продължават да шофират законно, защото книжката им можела да бъде отнета чак след крайната присъда на ВКС. А само по презумпция за виновност други хора са лишени от правото да упражняват определени професии, свързани с класифицирана информация. За това прилагането на мярката да става само след окончателна присъда от ВКС, трябва да се има предвид и обстоятелството, че у нас много хора понасят лишаване от различни права още при ареста или при повдигане на обвинението. След това идват решенията на съда. И ако те са оправдателни, каквито случаи също имаме много – кой ще възстанови на довчерашните обвиняеми
моралните, професионалните и материалните щети
Със сигурност делото „Шивиков“ едва ли ще издържи още на първа инстанция. Прокуратурата вероятно ще обжалва. И така – във вечността. Генералът обаче трябва още сега да се раздели с армията, с възможността за развитие в структура на НАТО в чужбина. И какво му остава да направи? Да съди държавата в Страсбург! Също като бившия военен министър Николай Цонев, който още при ареста му пред телевизионните камери беше тръшкан по пода с възгласите на един високопоставен прокурор – „Вие сте абсолютен престъпник!“ И какво стана? Цонев – оправдан навсякъде за всичко. Но кой ще му върне дните и нощите, прекарани в арестантската килия. Кой ще го възмезди за неправомерното влачене с белезници по съдебните зали? Вярно, вездесъщият някога прокурор Роман Василев „се покри“ някъде и вече не блести на небосклона на Темида. Ако Цонев осъди България в Страсбург – за това няма да плаща Роман Василев, а всички ние – данъкоплатците. Никой от нас даже не разбира, че вадят парите от джоба му. Плащането става с поредното решение на правителството, което приема решението на ЕСПЧ и вади парите от бюджета. Кога някой ще се сети да въведе в нашата наказателна практика обратния иск – от осъдената в Страсбург държава към конкретния извършител на съдебното нарушение – полицай, дознател, следовател, прокурор, съдия? И ако на един Роман Василев му дойде призовка за обезщетение в размер на стотици хиляди левове, които трябва да възстанови на платилата в Страсбург държава – неговите събратя дали няма да се замислят, преди да внасят неаргументирани обвинения или да извършват показни, но безплодни арести? Никой обаче досега не е поставял сериозно въпроса за промени в НК, НПК и в други закони, свързани с обвинение, водещо до лишаване от права. За първи път сега това прави не някоя мастита юридическа институция, а Министерството на отбраната, което ще внесе законопроект, според който лишаването от допуск до класифицирана информация за определен вид обвинения да може да става чак след окончателната присъда на върховната съдебна инстанция. В МО се обсъждат и варианти за продължаване изпълнението на военната служба при отнет допуск до класифицирана информация, когато няма окончателно съдебно решение.
